M’Cheyne Bible Reading Plan

Давид отпратен от филистимците

29 ^(A)И така, филистимците събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел.

^2 (B)И филистимските началници вървяха със стотниците си и с хилядите си войници; а Давид и мъжете му идваха отзад с Анхус.

^3 (C)Тогава филистимските военачалници казаха: Какво търсят тук тези евреи? Анхус им отговори: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саул, който е бил с мене през тези дни и години и аз не съм открил в него никаква грешка, откакто е преминал на моя страна до днес?

^4 (D)Обаче филистимските военачалници му се разгневиха и му казаха: Отпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил, и да не влиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник. Защото с какво би умилостивил този човек господаря си, ако не с главите на тези мъже?

^5 (E)Той не е ли Давид, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро:

^6 (F)Тогава Анхус повика Давид и му каза: В името на живия Господ, ти си бил честен и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми, тъй като не съм открил зло в теб от деня, откакто дойде при мене до днес; началниците обаче не са добре разположени към теб.

⁷ И така, върни се сега и си иди с мир, да не би да причиниш недоволство у филистимските началници.

⁸ А Давид запита Анхус: Но какво съм сторил и какво си открил ти в слугата си, откакто съм пред тебе до днес, за да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си, царя?

^9 (G)Анхус отговори на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божий ангел. Все пак обаче филистимските военачалници казаха: Този да не влиза с нас в битката.

¹⁰ И така, утре стани рано със слугите на господаря си, които са дошли с теб; и като станете утре рано, щом се развидели, си идете.

^11 (H)На сутринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел.

Поражението на амаличаните

30 ^(I)И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили.

² Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.

³ А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

⁴ Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.

^5 (J)Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.

^6 (K)И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

^7 (L)Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.

^8 (M)И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко.

⁹ Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;

^10 (N)понеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването

¹¹ и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,

^12 (O)дадоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

¹³ Давид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. Господарят ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.

^14 (P)Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг.

¹⁵ Тогава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.

^16 (Q)И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

¹⁷ И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.

¹⁸ Така Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

^19 (R)Нищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

²⁰ Също Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.

^21 (S)И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави.

^22 (T)А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му – тях нека вземат и да си отидат.

²³ Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.

^24 (U)И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях.

²⁵ И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израил, както е и до днес.

²⁶ А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.

^27 (V)Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир,

^28 (W)на хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо,

^29 (X)на хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците,

^30 (Y)на хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах,

^31 (Z)на хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха.

Предпазване от идолопоклонство

10 ^(A)Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето,

² и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей,

^3 (B)и всички да са яли от същата духовна храна,

^4 (C)и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос),

^5 (D)пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги повалис мор в пустинята.

^6 (E)А в тези неща те ни станахапоучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха.

^7 (F)Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: „Народът седна да яде и да пие и стана да играе.“

^8 (G)Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

^9 (H)Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.

^10 (I)Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и бяха поразени от погубителя.

^11 (J)А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.

^12 (K)Затова който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

^13 (L)Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.

^14 (M)Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

^15 (N)Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

^16 (O)Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

^17 (P)Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.

^18 (Q)Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в жертвеника? Тогава какво?

^19 (R)Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Не.

^20 (S)Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

^21 (T)Не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза.

^22 (U)Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него?

Свободата на християнина

^23 (V)Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

^24 (W)Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия.

^25 (X)Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го изпитвате заради съвестта си;

^26 (Y)защото „Господня е земята и всичко, което има в нея“.

^27 (Z)Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си.

^28 (AA)Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта:

^29 (AB)съвест, казвам, не твоята, а на другия. (Понеже защо да се съди моята свобода от чужда съвест?

^30 (AC)Ако аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

^31 (AD)И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

^32 (AE)Не ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква;

^33 (AF)както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.

Идолопоклонство в Йерусалим

8 ^(A)А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Йехова се спусна там върху мене.

^2 (B)Погледнах и видях – подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

^3 (C)Той простря подобие на ръка и ме хвана за косата; и Духът ме издигна между земята и небето и ме пренесе чрез Божии видения в Йерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, където беше поставен възбудителят на ревността – идол, който предизвиква ревнуване.

^4 (D)Славата на Израилевия Бог беше там, както във видението, което видях в полето.

⁵ Тогава Той ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си към север. И така, погледнах към север и, ето, на север от вратата, която води за жертвеника, при входа стоеше този идол – възбудител на ревност.

⁶ Той ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? – Големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още големи мерзости.

⁷ И така, заведе ме до вратата на двора; и като погледнах, ето, една дупка в стената.

⁸ Тогава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, открих вход.

⁹ Той ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук.

¹⁰ И така, влязох и погледнах: и, ето, всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всички идоли на Израилевия дом, изобразени на стената открай докрай.

¹¹ Пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син – всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше.

^12 (E)Тогава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

¹³ Каза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат.

¹⁴ Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз^[a].

¹⁵ Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези.

^16 (F)После ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

^17 (G)Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си.

^18 (H)Затова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

Господ е с нас

46 ^(A)За първия певец, за Кореевите синове. Песен за женски хор^[a].

Бог е най-великият Цар

47 ^(K)За първия певец, псалом за Кореевите синове.