The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
37 А когато цар Езекия чу <думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.
2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.
3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.
4 Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.
5 И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.
6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.
7 Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.
8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.
9 И <царят> чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу <това>, прати посланици до Езекия, казвайки:
10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
11 Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли <на изтребление;> та ти ли ще се избавиш?
12 Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?
13 Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.
15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза:
16 Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.
17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати <тогова> да похули живия Бог.
18 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;
19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
20 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият <Бог>.
21 Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: <Чух> това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
22 Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.
23 Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.
24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.
25 Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}.
26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.
27 Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препърлено преди да стане стъбло.
28 Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.
29 Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.
30 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.
31 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.
32 Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
33 Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,
34 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;
35 Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.
36 Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.
37 И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.
38 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.
38 В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.
2 Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:
3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.
4 Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:
5 Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.
6 И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.
7 И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:
8 ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.
9 Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:
10 Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.
11 Рекох: Няма да видя <вече> Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека <Като съм> между ония, които престанаха да живеят.
12 Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
13 Успокоявах се до сутринта; <но> той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
14 Като ластовица <или> жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха <от гледане> нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.
15 Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
16 Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.
17 Ето, <излезе за моя> мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.
18 Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.
19 Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата <си> Твоята вярност.
20 Господ е <близо> да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.
21 А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и <царят> ще оздравее.
22 Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?
6 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; <но всекиму казвам>: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.
2 Един другиму теготите <си> носете, и така изпълнявайте Христовия закон.
3 Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.
4 Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;
5 защото всеки има да носи своя си товар.
6 А тоя, който се поучава в <Божието> слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.
7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
9 Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.
10 И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
11 Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!
12 Ония, които желаят да покажат добра представа в плътския <живот>, те ви заставят да се обрязвате; <те търсят> само да не бъдат гонени за Христовия кръст.
13 Защото и сами тия, които се обрязват, не пазят закона, но желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски <живот>.
14 А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.
15 Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.
16 И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.
17 От сега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.
18 Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух. Амин.
65 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
4 Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
12 Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
© 1995-2005 by Bibliata.com