The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
1 Соломоновата песен на песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е <ароматно като> излеяно масло; Затова те обичат девиците.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще <се> {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш <стадото си>, где <го> успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Докато царят <седи> на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Възлюбеният ми е за мене <като> китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Възлюбленият ми е за мене <като> кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти <са като> на гълъбите.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
2 Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.
8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.
17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
3 През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
2 <Рекох>: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.
3 Намериха ме стражарите, които обхождат града; <Попитах ги>: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.
6 Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви <благоуханни> прахове от търговеца?
7 Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни
8 Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9 Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:
10 Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав <плат; >Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.
11 Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.
4 Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
2 Зъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;
3 Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
4 Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
8 Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
11 От устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
12 Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.
13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
16 А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, <което имаме и ние;>
17 защото наистина прие молбата <ни>, а <при това>, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.
18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в< делото на> благовестието е <известна> във всичките църкви;
19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за <делото на> това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за <да се покаже> нашето усърдие,
20 като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който <е поверен> на нашето служение;
21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.
22 Пратихме с тях и <другия> ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото <му> към вас доверие.
23 Колкото за Тита, <той> е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, <те са> пратеници на църквите, <те са> слава на Христа.
24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на <справедливостта на> нашата похвала с вас.
50 (По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8 Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 Тъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
© 1995-2005 by Bibliata.com