The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
10 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.
4 Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.
8 Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 <Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
11 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!
2 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.
4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.
5 Както не знаеш как се движи {Еврейски: Какъв е пътят на.} духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.
6 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.
7 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;
8 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня <и> за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.
9 Весели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
10 Затова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си <всичко що докарва> неволя; Защото младостта и юношеството са суета.
12 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 <Когато> вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане <човек>, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;
5 Още когато ще се боят от <всичко>, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
6 Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са< думите на> събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
12 А колкото за <нещо> повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};
14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.
8 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2 че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3 Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.
5 И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
6 така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
7 И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.
8 Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10 А относно това нещо аз давам <тоя> съвет, че <така да го направите> е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете <да го направите>.
11 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.
12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има <човек>, а не според колкото няма.
13 Понеже не <искам> други да бъдат облекчени, а вие утеснени;
14 но да има равенство, <така щото> вашето сегашно изобилие <да запълни> тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,
15 според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който <беше събрал> малко, не му беше оскъдно".
49 (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,
2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;
4 Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 (Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
14 Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.
15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,
19 Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
© 1995-2005 by Bibliata.com