The Daily Audio Bible

1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

² Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

³ Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

⁴ Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

⁵ Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

⁶ Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

⁷ Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

⁸ Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

⁹ Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

¹⁰ Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

¹¹ Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

¹² Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

¹³ И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

¹⁴ Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁵ Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

¹⁶ Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

¹⁷ И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

¹⁸ Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

2 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

² Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

³ Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

⁴ Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

⁵ Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

⁶ Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

⁷ Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

⁸ Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

⁹ Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

¹⁰ И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

¹¹ Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

¹² И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що <може да стори> човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

¹³ Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

¹⁴ На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

¹⁵ Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

¹⁶ Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

¹⁷ Затова намразих живота, Защото тежки ми <се видяха> делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁸ Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

¹⁹ И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

²⁰ Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

²¹ Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави< всичко> за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.

²² Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?

²³ Понеже всичките му дни са <само> печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

²⁴ Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

²⁵ Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

²⁶ Понеже <Бог> дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде <всичко> на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

3 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

² Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

³ Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

⁴ Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

⁵ Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

⁶ Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

⁷ Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

⁸ Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

⁹ Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

¹⁰ Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

¹¹ Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

¹² Познах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

¹³ И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

¹⁴ Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

¹⁵ Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

¹⁶ Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

¹⁷ Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

¹⁸ Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

¹⁹ Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

²⁰ Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

²¹ Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

²² Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?

6 И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

² (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

³ Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

⁴ но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

⁵ чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

⁶ с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

⁷ с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

⁸ всред слава и опозорение, всред укори и похвали; <считани> като измамници, но пак истинни;

⁹ като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

¹⁰ като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

¹¹ О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

¹² Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно <нам>.

¹³ И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие <сърцата си>.

46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

² Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,

³ <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

⁴ Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.

⁵ Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

⁶ Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.

⁷ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

⁸ Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

⁹ Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.

¹⁰ Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

¹¹ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

¹⁵ Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.