The Daily Audio Bible

5 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

² Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

³ <Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

⁴ Възлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.

⁵ Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

⁶ Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. <Извиках>: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

⁷ Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

⁸ Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

⁹ В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен Та ни заклеваш ти така?

¹⁰ Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

¹¹ Главата му е <като> най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

¹² Очите му, умити в мляко, <и като> прилично вложени <скъпоценни камъни, >Са подобни на <очите на> гълъби при водните потоци;

¹³ Бузите му са като лехи с аромати, <Като> бряг с благоуханни растения; Устните му са <като> кремове, от които капе плавка смирна;

¹⁴ Ръцете му са <като> златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е <като> изделие от слонова кост украсено със сапфири;

¹⁵ Краката му са <като> мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

¹⁶ Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

6 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

² Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

³ Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

⁴ Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

⁵ Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

⁶ Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

⁷ Челото ти под булото е Като част от нар.

⁸ Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

⁹ <Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

¹⁰ Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

¹¹ Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

¹² Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

¹³ Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

7 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

² Пъпът ти е <като> обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е <като> житен копен ограден с кремове;

³ Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

⁴ Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са <като> водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

⁵ Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците <им>.

⁶ Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията <си!>

⁷ Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

⁸ Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки,

⁹ И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

¹⁰ Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

¹¹ Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

¹² Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

¹³ Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

8 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

² Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

³ Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.

⁴ Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта <ми>, Преди да пожелае.

⁵ Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там <те> роди родителката ти.

⁶ Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

⁷ Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

⁸ Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

⁹ Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

¹⁰ Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете <й>; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.

¹¹ Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

¹² Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата <нека са> на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.

¹³ О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми <и аз> да го чуя.

¹⁴ Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

9 А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,

² понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част <от тях>.

³ А пратих братята, да не би да излезе празна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;

⁴ да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая <наша> увереност.

⁵ И тъй, намерих за нужно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

⁶ А това <казвам, че> който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.

⁷ Всеки <да дава> според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

⁸ А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;

⁹ както е писано: - "Разпръсна щедро, даде на сиромасите, Правдата му трае до века".

¹⁰ А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,

¹¹ та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето <служение> произвежда благодарение на Бога.

¹² Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;

¹³ понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на <вашето> общение към тях и към всички.

¹⁴ А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради <дадената> вам изобилна Божия благодат.

¹⁵ Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!

51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

² Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

³ Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

⁴ На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; <Признавам това>, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И <да излезеш> непорочен, когато съдиш.

⁵ Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

⁶ Ето, <понеже> желаеш искреност вътре <в човека, >Научи ме мъдрост в скришното <на сърцето ми>.

⁷ Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

⁸ Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

⁹ Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

¹⁰ Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,

¹¹ Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

¹² Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

¹³ Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе.

¹⁴ Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; <И> езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

¹⁵ Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

¹⁶ Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.

¹⁷ Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

¹⁸ Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.

¹⁹ Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

²⁴ Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

²⁵ Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.