The Daily Audio Bible
Today's audio is from the VOICE. Switch to the VOICE to read along with the audio.
19 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.
2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.
3 А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}, <Илия> стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там.
4 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
5 Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.
6 И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.
7 А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.
8 И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
9 И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?
10 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
11 И <словото му> каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;
12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.
13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?
14 И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.
15 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия;
16 а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.
17 И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.
18 Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.
19 И тъй, <Илия> тръгна от там и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки <волове> пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.
20 А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. <А Илия> му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?
21 И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана та последва Илия, и му слугуваше.
12 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
2 Уби с меч Иоановия брат Якова;
3 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. <Това> беше <през> дните на безквасните хлябове.
4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
9 И <Петър> излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха <през нея>, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.
11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша <кой е>.
14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
15 А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.
16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
19 А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.
20 А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.
21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му <трае> до века;
2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му <трае> до века.
3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му <трае> до века.
4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му <трае> до века;
5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му <трае> до века;
6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му <трае> до века;
7 Който направи големи светила, Защото милостта Му <трае> до века;
8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му <трае> до века;
9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му <трае> до века;
10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му <трае> до века;
11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му <трае> до века;
12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му <трае> до века;
13 Който раздели Червеното море на <две> части, Защото милостта Му <трае> до века;
14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му <трае> до века;
15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му <трае> до века;
16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му <трае> до века;
17 Който порази велики царе, Защото милостта Му <трае> до века;
18 И изби прочути царе, Защото милостта Му <трае> до века;
19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му <трае> до века;
20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му <трае> до века
21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му <трае> до века,
22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му <трае> до века,
23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му <трае> до века;
24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му <трае> до века;
25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му <трае> до века;
26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му <трае> до века.
14 Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
© 1995-2005 by Bibliata.com