The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
9 Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и <беше извършил> всичко, което желаеше Соломон да направи,
2 яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.
3 Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.
4 А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,
5 тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж <седящ> на Израилевия престол.
6 Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,
7 тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.
8 А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска; и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?
9 И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.
10 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,
11 и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.
12 А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.
13 И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул {Т.е., Нищожна.} <както се нарича> и до днес.
14 И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.
15 И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.
16 (Египетският цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).
17 А Соломон съгради, <освен> Гезер, и долния Ветерон,
18 Ваалат, Тамар в пустата <част на Юдовата> земя,
19 всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.
20 А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,
21 от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, <каквито са> и до днес.
22 Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военните мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.
23 Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.
24 А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която <Соломон> беше построил за нея, тогава <когато> той съгради Мило.
25 И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господу, и кадеше върху оня <олтар>, който бе пред Господа, <след> като свърши дома.
26 Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.
27 А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, <да бъдат> със Соломоновите слуги.
28 Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.
10 И Савската {Еврейски: Шевска.} царица, като чу, че Соломон се прочува <като служител на> Господното име, дойде да го опита с мъчни <за нея въпроси>.
2 Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.
3 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не <можа> да й обясни.
4 А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата която бе построил,
5 ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.
6 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
7 Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.
8 Честити мъжете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.
9 Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.
11 Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.
12 А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждани до днес.
13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.
14 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,
15 освен онова, което <се внасяше> от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.
16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;
17 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.
18 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.
19 Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.
20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.
21 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновото време.
22 Защото царят имаше на морето кораби, <като> тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
23 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.
24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.
25 И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.
26 Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.
28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с <определена> цена.
29 А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше <в Ерусалим> за шестстотин сребърни <сикли> и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия <търговци>.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17 Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;
23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда.
24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.
25 Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села.
26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим <през> пустинята за Газа.
27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше <поставен> над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;
33 В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
34 И скопецът продума и рече на Филипа: <Кажи ми>, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.
40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.
130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3 Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4 При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6 Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.
7 Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
© 1995-2005 by Bibliata.com