The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
22 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
6 Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми <стигна> в ушите Му.
8 Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Към милостивия, <Господи>, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.
28 Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Прави нозете ми като <нозете> на елените, И поставя ме на високите ми места;
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му до века.
23 А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:
2 Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му <дойде> на езика ми.
3 Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци <нека бъде> праведен, <Нека бъде един>, който владее със страх от Бога;
4 <И ще бъде> като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле <що никне> из земята От сиянието, което блясва след дъжд.
5 Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд, <Който> е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли {Или: ако и да не.} го направи да процъфти?
6 А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.
7 А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.
8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник {Думите: Той беше асонецът Адинон, <се изоставят>. Виж. 1 Лет. 11:11.}, който уби в една битка осемстотин души.
9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,
10 той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.
11 И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,
12 той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление.
13 А <още> трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.
14 И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,
15 и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?
16 тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:
17 Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! <Да пия ли> кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
18 А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги, и си придоби име между тримата.
19 Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до <първите> трима.
20 И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
21 при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него <само> с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
22 Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
23 По-славен бе от тридесетте, но не достигна до <първите> трима. И Давид го постави над телохранителите си.
2 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.
3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше <способност> да говорят.
5 <А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?
8 Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени?
9 Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12 И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?
13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.
14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, <казвайки>: Юдеи, и всички <вие>, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.
15 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е <едвам> третият час на деня;
16 но това е казаното чрез пророк Иоила: -
17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;
18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.
19 И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;
20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.
21 И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".
22 Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,
23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.
25 Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;
26 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;
27 Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.
28 Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".
29 Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.
30 И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,
31 той предвиждаше <това>, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.
32 Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.
33 И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,
35 докле положа враговете Ти за Твое подножие".
36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.
37 Като чуха <това>, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
38 А Петър им <рече:> Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.
39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.
40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.
41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;
45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха <парите> на всички, според нуждата на всекиго.
46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.
122 (По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.
2 Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалиме.
3 Ерусалиме, който си съграден Като град сглобен ведно;
4 Гдето възлизат племената, Господните племена. <Според> надеждите на Израиля, За да славят името Господно.
5 Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.
6 Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!
7 Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!
8 Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!
9 Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
© 1995-2005 by Bibliata.com