The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GNT. Switch to the GNT to read along with the audio.
18 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.
2 Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.
3 А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;
4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).
5 И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята <и иди> към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.
6 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.
7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:
8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
9 А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?
10 <Заклевам ти се в> живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го <тук>, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.
11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, <че си тук>, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.
13 Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?
14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!
15 Но Илия рече: <Заклевам ти се в> живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.
16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.
17 А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?
18 А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.
19 Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.
20 И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.
21 Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.
22 Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.
23 Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.
24 Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.
25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.
26 И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.
27 А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.
28 И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.
29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на <вечерния> принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.
30 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;
31 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.
32 И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.
33 И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.
34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.
35 И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.
36 А в часа на <вечерния> принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.
37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.
38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.
39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.
40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.
41 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото <се чува> глас на изобилен дъжд.
42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,
43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. <А Илия> рече: Иди пак, до седем пъти.
44 И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава <Илия> каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни <колесницата си> та слез, за да те не спре дъждът.
45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.
46 И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.
11 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.
2 И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:
3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
4 А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:
5 Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.
6 В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.
7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
8 Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.
9 Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.
11 И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.
13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;
14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.
16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?
18 Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
21 Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
23 който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.
27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
28 един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
29 Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
135 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете <Го>, вие слуги Господни,
2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.
3 Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.
4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.
5 Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове.
6 Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.
7 Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.
8 <Той е> Който порази египетските първородни И на човек и на животно.
9 Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.
10 <Той е>, Който порази големи народи И изби силни царе.
11 Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства -
12 И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.
13 Името Ти, Господи, <пребъдва> до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.
14 Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за <скърбите на> слугите Си.
15 Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.
16 Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
17 Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.
18 Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
19 Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;
20 Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;
21 Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуия.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
© 1995-2005 by Bibliata.com