The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
14 А <Савей> мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно та го последваха.
15 Тогава дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и издигнаха могила против града, като я поставиха срещу вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената <със стеноломи> за да я съборят.
16 Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.
17 И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.
18 И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат <работата>.
19 Аз съм от мирните и верните в Израиля; ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господното наследство?
20 А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!
21 Работата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида; предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.
22 Тогава жената отиде при всичките люде <та им говори> с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърлиха на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и <людете> се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим.
23 И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Венаия Иодаевият син, над херетците и над фелетците.
24 Адорам беше над данъка; Иосафат Ахилудовият син, летописец;
25 Сева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници;
26 също и яирецът Ирас беше първенец при Давида.
21 В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа <за причината>, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.
2 Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели <да ги оставят да живеят>, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -
3 Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?
4 А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.
5 И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,
6 от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, <града> на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.
7 Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.
8 Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,
9 та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.
10 Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.
11 И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.
12 Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;
13 и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.
14 И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.
15 А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха та се биха против филистимците; и умори се Давид.
16 А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни <сикли>, и който беше опасан с нов <меч>, се надяваше да убие Давида.
17 Ависей обаче, Саруиният син, му помогна та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля.
18 След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.
19 И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби <брата на> гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.
20 Настана пак война в Гет гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той бе се родил на исполина.
21 а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.
22 Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.
1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна
2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и <им> говореше за Божието царство.
4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, <каза Той>, чухте от Мене.
5 Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
6 И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?
7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
9 И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.
10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,
11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.
13 И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.
14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.
15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:
16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.
17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.
18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.
19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.
20 Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".
21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,
22 като почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
23 И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.
24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,
25 да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.
121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.
2 Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.
3 Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.
4 Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.
5 Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.
6 Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.
7 Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.
8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
© 1995-2005 by Bibliata.com