Old/New Testament
Идолопоклонството на Израилевите старейшини
14 (A)Тогава при мене дойдоха и някои от Израилевите старейшини и седнаха пред мен.
2 И Господнето слово дойде към мен и каза:
3 (B)Сине човешки, тези мъже прегърнаха идолите си в сърцата си и сложиха беззаконието си като препънка пред лицето си; бива ли те да се допитват до Мене?
4 Затова им кажи: Така казва Господ Йехова: На всеки от Израилевия дом, който прегърне идолите си в сърцето си и сложи беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка, Аз, Господ, ще му отговоря, както подобава според многото му идоли,
5 за да хвана Израилевия дом за самото им сърце, понеже те всички станаха чужди за Мене чрез идолите си.
6 Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Йехова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! Отвърнете лицата си от всичките си мерзости.
7 Защото на всеки от Израилевия дом или от чужденците, които са пришълци в Израил, който стане чужд за Мене, като прегърне идолите си в сърцето си и сложи беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка, за да се допита до Мене чрез него, Аз, Господ, ще му отговоря непосредствено от Себе Си;
8 (C)защото ще насоча лицето Си против такъв човек, ще го направя за учудване, за знамение и поговорка и ще го премахна измежду народа Си; и ще познаете, че Аз съм Господ.
9 (D)И ако пророкът би се подмамил да проговори дума, Аз, Господ, подмамих този пророк; и ще простра ръката Си върху него и ще го изтребя измежду народа Си Израил.
10 Тогава ще понесат наказанието за беззаконието си (наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който би се допитвал чрез него),
11 (E)за да не блуждае вече Израилевият дом от Мене, нито да се осквернява вече с всичките си престъпления, а да бъде Мой народ и Аз да бъде техен Бог, казва Господ Йехова.
12 И Господнето слово дойде към мен и каза:
13 (F)Сине човешки, когато някоя земя съгреши пред Мене с коварство и Аз простра ръката Си върху нея, и строша подпорката ѝ от хляба, и пратя глад върху нея, и погубя от нея и човек, и животно,
14 (G)и ако тези трима мъже, Ной, Даниил и Йов, бяха сред нея, те щяха да избавят само своите души чрез правдата си, казва Господ Йехова.
15 (H)Ако бих докарал против земята люти зверове и те я обезлюдяха, за да запустее, така че да не може някой да мине през нея от зверовете,
16 (I)пак и тримата тези мъже, ако бяха сред нея, заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, те нямаше да избавят нито синове, нито дъщери, само самите те щяха да се избавят, а земята щеше да запустее.
17 (J)Или ако изнесях меч върху онази земя и кажех: Мечо, мини през земята, за да изтребя от нея и човек, и животно,
18 (K)то и тримата тези мъже, ако бяха сред нея, заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, те нямаше да избавят нито синове, нито дъщери, а само те щяха да се избавят.
19 (L)Или ако нанесях мор върху онази земя и излеех яростта Си върху нея с кръв, за да погубя от нея и човек, и животно,
20 (M)пак, заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, ако бяха сред нея Ной, Даниил и Йов, те нямаше да избавят нито син, нито дъщеря, а щяха да избавят само своите души чрез правдата си;
21 (N)и така (така казва Господ Йехова), колко повече, когато изпратя четирите Си сурови присъди върху Йерусалим: меча, глада, лютите зверове и мора, за да изтребя от него и човек, и животно!
22 (O)Но в него ще останат избавилите се, синове и дъщери, които ще се изнесат; ето, те ще излязат при вас и ще видите постъпките и делата им; и ще се утешите относно злото, което нанесох върху Йерусалим, да! Относно всичко, което нанесох върху него.
23 (P)Те ще ви утешат, когато видите постъпките и делата им; и ще познаете, че Аз не съм сторил без причина всичко това, което съм сторил в него, казва Господ Йехова.
Притчата за лозата
15 Господнето слово дойде към мен и каза:
2 Сине човешки, какво повече е лозовото дърво от кое да е друго дърво
или лозовата пръчка, която е такава, каквито са и горските дървета?
3 Ще се вземе ли дърво от него, за да се направи някаква работа?
Или ще вземат ли от него колче, за да окачат на него някой съд?
4 (Q)Ето, то се хвърля в огъня за гориво;
когато огънят е изял и двата му края,
средата му е опърлена.
Ще бъде ли полезно за някоя работа?
5 Ето, когато беше цяло, не ставаше за работа;
колко по-малко ще стане за работа,
когато го е изял огънят и е опърлено!
6 Затова така казва Господ Йехова:
Както предадох на огъня за гориво
лозовото дърво между горските дървета,
така ще предам тези, които живеят в Йерусалим.
7 (R)Ще насоча лицето Си против тях;
те ще излязат от огъня,
но огънят ще ги погълне;
и когато насоча лицето Си против тях,
ще познаете, че Аз съм Господ.
8 И ще предам земята на запустение,
защото станаха престъпници, казва Господ Йехова.
Изпитание на братската любов
2 (A)Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
2 Защото ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах със зацапани дрехи,
3 и погледнете с почит към онзи, който е с хубавите дрехи, и кажете: Ти седни тук на добро място; а на сиромаха кажете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
4 не правите ли различия помежду им и не ставате ли пристрастни съдии?
5 (B)Слушайте, възлюбени мои братя: Не избра ли Бог онези, които са сиромаси в светските неща, но богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го обичат?
6 (C)А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и те ви влачат по съдилища?
7 Нали те хулят почтеното име, с което се наричате?
8 (D)Обаче ако изпълнявате царския закон, според Писанието: „Да обичаш ближния си като себе си“, добре правите.
9 (E)Но ако гледате на лице, грях правите и от закона се осъждате като престъпници.
10 (F)Защото който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
11 (G)Понеже Онзи, Който е казал: „Не прелюбодействай“, казал е и: „Не убивай“, така че ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник пред закона.
12 (H)Така говорете и така постъпвайте, като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13 (I)Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
Вяра и дела
14 (J)Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 (K)Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна
16 (L)и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 (M)Но ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19 (N)Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
21 (O)Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?
22 (P)Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата;
23 (Q)и се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда“; и се нарече Божий приятел.
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
25 (R)Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?
26 Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.