Old/New Testament
Слово на Йеремия към юдейския цар Седекия
34 (A)Словото, което дойде към Йеремия от Господа, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички царства на света, които бяха под властта му, и всички племена воюваха против Йерусалим и против всичките му градове:
2 (B)Така казва Господ, Израилевият Бог: Иди и говори на Юдейския цар Седекия: Така казва Господ: Ето, ще предам този град в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.
3 (C)И ти няма да избегнеш от ръката му, а непременно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и ти и вавилонският цар ще се погледнете очи в очи и ще говорите уста с уста, и ще отидеш във Вавилон.
4 Обаче, Седекия, царю Юдейски, слушай Господнето слово; така казва Господ за тебе: Няма да умреш от меч;
5 (D)мирно ще умреш; и каквито изгаряния на благовония правеха за бащите ти, предишните царе, които те предшестваха, такива изгаряния ще направят и за теб; и ще те оплачат, като кажат: Уви! Господарю! Защото Аз изговорих това слово, казва Господ.
6 Тогава пророк Йеремия предаде на Юдейския цар Седекия всички тези думи в Йерусалим,
7 (E)когато още войската на вавилонския цар се биеше против Йерусалим и против всичките останали Юдейски градове – против Лахис и Азика; защото от укрепените Юдейски градове само те бяха останали.
Послание за освобождаване на робите
8 (F)Словото, което дойде към Йеремия от Господа, след като цар Седекия беше сключил завет с целия народ, който беше в Йерусалим, за да прогласят помежду си освобождение,
9 (G)така че всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, евреин или еврейка, за да не държи никой брат си юдеин за слуга.
10 И всички първенци и целият народ, които встъпиха в завета, бяха послушали всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, така че да не ги държат вече за слуги; бяха послушали и бяха ги пуснали;
11 (H)но после се бяха отметнали, като накараха да се върнат слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха да бъдат слуги и слугини.
12 Затова Господнето слово дойде към Йеремия от Господа и каза:
13 Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви – в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от дома на робството, като казах:
14 (I)В края на всеки седем години пускайте всеки брат си евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години – да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си.
15 (J)И вие сега се бяхте обърнали и бяхте извършили това, което е право пред Мене, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и бяхте сключили завет пред Мене в дома, който се нарича с Моето име;
16 (K)но се отметнахте и осквернихте името Ми, като накарахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, да се върнат и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини.
17 (L)Затова така казва Господ: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си; ето, казва Господ, Аз прогласявам против вас свобода на меча, мора и глада; и ще ви предам да бъдете тласкани по всички царства на света.
18 (M)И ще предам хората, които са престъпили завета Ми, които не са изпълнили думите на завета, който сключиха пред Мене, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му,
19 юдейските първенци и йерусалимските първенци, евнусите и свещениците, и целия народ на тази земя, които минаха между частите на телето –
20 (N)да! – ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.
21 (O)И Юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас.
22 (P)Ето, ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще превърна Юдейските градове в пустота, останали без жители.
Верността на Рихавовците – пример за Юдея
35 Словото, което дойде към Йеремия от Господа в дните на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, и каза:
2 (Q)Иди в жилището на Рихавовците и им говори, и ги доведи в една от стаите на Господния дом, и ги напой с вино.
3 Тогава взех Яазания, син на Йеремия, Хавасиниевия син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рихавовците,
4 (R)и ги доведох в Господния дом, в стаята на синовете на Анана, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците, над стаята на стражаря на вратата Маасия, Селумовия син.
5 След като сложих пред синовете на дома на Рихавовците паници, пълни с вино, и чаши, им казах: Пийте вино.
6 (S)А те отвърнаха: Не искаме да пием вино, защото Йонадав, син на праотеца ни Рихав, ни заповяда: Да не пиете вино, нито вие, нито потомците ви, довека;
7 (T)нито къщи да построите, нито семе да сеете, нито лозя да садите или да притежавате; а в шатри да обитавате през всичките си дни, за да живеете дълго време в земята, където сте пришълци.
8 И ние сме слушали гласа на Йонадав, син на праотеца ни Рихав, за всичко, което ни заръча, да не пием вино през всичките си дни – ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни,
9 нито да строим къщи, в които да живеем; и не сме притежавали лозе или нива, или семе,
10 а сме живели в шатри и сме слушали и правили всичко, което ни заповяда нашият праотец Йонадав.
11 Но когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тази земя, казахме: Елате! Да влезем в Йерусалим поради страха от халдейската войска и поради страха от сирийската войска; затова живеем понастоящем в Йерусалим.
12 Тогава Господнето слово дойде към Йеремия и каза:
13 (U)Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Иди и кажи на Юдовите мъже и на йерусалимските жители: Господ казва: Няма ли да приемете поука, за да слушате Моите думи?
14 (V)Думите на Йонадав, Рихавовия син, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват; те и до днес не пият, защото слушат заповедта на праотеца си. Аз, обаче, говорих на вас, като ставах рано и говорех; но вие не Ме послушахте.
15 (W)Пратих при вас и всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и пращах да казват: Върнете се сега всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте след други богове да им служите, и ще живеете в земята, която дадох на вас и бащите ви; но вие не приклонихте ухото си и не Ме послушахте.
16 Понеже синовете на Йонадав, Рихавовия син, изпълняват заповедта, която праотец им заповяда, а този народ не слуша Мене,
17 (X)затова така казва Господ, Бог на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юдея и върху всички йерусалимски жители цялото зло, което произнесох против тях; защото им говорих, но те не чуха, и им виках, но те не отговориха.
18 А на дома на Рихавовците Йеремия каза: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Понеже послушахте заповедта на праотец си Йонадав, опазихте всичките му заръки и изпълнихте всичко, което ви заповяда,
19 (Y)затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: От Йонадав, Рихавовия син, няма да липсва човек, който да стои пред Мене завинаги.
Високомерието на юдейския цар Йоаким. Изгаряне на книгата на Йеремия
36 В четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от Господа и каза:
2 (Z)Вземи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всички народи – от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес.
3 (AA)Дано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им.
4 (AB)Тогава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които Господ му беше говорил.
5 А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в Господния дом;
6 (AC)затова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети Господните думи в ушите на народа, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си.
7 (AD)Дано принесат молба пред Господа и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които Господ е произнесъл против този народ.
8 Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата Господните думи в Господния дом.
9 И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред Господа.
10 (AE)Тогава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в Господния дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на Господния дом, в ушите на целия народ.
11 А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички Господни думи,
12 слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.
13 Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.
14 Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.
15 Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.
16 А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.
17 И попитаха Варух: Кажи ни сега – как си записал ти всички тези думи от устата му?
18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.
19 Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.
20 После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.
21 И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.
22 (AF)Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън.
23 След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.
24 (AG)И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи.
25 При това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
26 Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но Господ ги скри.
27 И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, Господнето слово дойде към Йеремия и каза:
28 Вземи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдейският цар Йоаким изгори;
29 а на Юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно?
30 (AH)Затова така казва Господ на Юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен – денем на горещината, а нощем на сланата.
31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.
32 И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която Юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.
Пътят към спасението
2 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 (A)Защото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 (B)то как ще се избавим ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули;
4 (C)като му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си?
5 (D)Защото не на ангели Той подчини бъдещия свят, за който говорим;
6 (E)но някой е засвидетелствал някъде, като е казал:
„Какво е човек, за да го помниш,
или човешки син, за да го посещаваш?
7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите,
със слава и чест си го увенчал
и си го поставил над делата на ръцете Си;
8 (F)всичко си подчинил под краката му.“
И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него, обаче сега не виждаме още да му е подчинено всичко.
9 (G)Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек.
10 (H)Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.
11 (I)Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя,
12 (J)като казва:
„Ще възвестявам името Ти на братята Си;
ще те хваля всред събранието“;
13 (K)и пак:
„Аз на Него ще уповавам“;
и пак:
„Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“
14 (L)И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола,
15 (M)и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.
16 (Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.)
17 (N)Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа.
18 (O)Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.