M’Cheyne Bible Reading Plan
Последните години и смъртта на цар Аса
16 (A)В тридесет и шестата година от царуването на Аса Израелевият цар Ваас, като излезе против Юдея, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдейския цар Аса, нито да влиза при него.
2 Тогава Аса извади сребро и злато от съкровищата на Господния дом и на царската къща и прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат:
3 Нека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Ваас, за да се оттегли от мен.
4 И Венадад послуша цар Аса и прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всички Нефталимови житници-градове.
5 А Ваас, като чу това, престана да гради Рама и преустанови работата си.
6 Тогава цар Аса събра цяла Юдея и вдигна камъните на Рама и дърветата ѝ, с които Ваас градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.
7 (B)А в това време ясновидецът Ананий отиде при Юдейския цар Аса и му каза: Понеже си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар се спаси от ръката ти.
8 (C)Етиопците и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти се упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.
9 (D)Защото очите на Господа се обръщат[a] насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни.
10 (E)При това Аса се разгневи на ясновидеца и го хвърли в затвор, защото се разсърди против него за думите му. И в същото време Аса притесни някои от народа.
11 (F)И ето, делата на Аса, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израилевите царе.
12 (G)А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от болест в краката; обаче макар болестта му да ставаше много тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, а лекарите.
13 (H)И Аса заспа с бащите си; той умря в четиридесет и първата година от царуването си.
14 (I)Погребаха го в гроба, който си беше изкопал в Давидовия град, и го положиха на легло, пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.
Книгата със седемте печата
5 (A)И видях в десницата на Седящия на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.
2 Видях също, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ?
3 (B)И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа.
4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа.
5 (C)Но един от старейшините ми каза: „Недей да плачеш: ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.“
6 (D)И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старейшините, че стоеше Агнец, като заклан, който имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духа, разпратени по цялата земя.
7 (E)И той дойде и взе книгата от десницата на Седящия на престола.
8 (F)И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.
9 (G)Те пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе,
10 (H)и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята.
11 (I)Тогава видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества, и старейшините (и броят им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди);
12 (J)и казваха с висок глас: Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.
13 (K)И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.
14 (L)А четирите живи същества казаха: Амин! И старейшините паднаха и се поклониха.
Призив за покаяние
1 (A)В осмия месец, през втората година на Дарий, Господнето слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и каза:
2 Господ се разгневи много на бащите ви.
3 (B)Затова им кажи:
Така казва Господ на Силите:
Върнете се при Мене, казва Господ на Силите;
и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.
4 (C)Не ставайте такива, каквито бяха бащите ви,
към които предишните пророци викаха и казаха:
Така казва Господ на Силите:
Върнете се сега от нечестивите си пътища
и от лошите си дела,
но те не послушаха,
нито Ми обърнаха внимание, казва Господ.
5 Бащите ви къде са?
И пророците живеят ли вечно?
6 (D)Но думите Ми и наредбите,
които заповядах на слугите Си, пророците,
не сполетяха ли бащите ви?
И те се обърнаха и казаха:
Както Господ на Силите е намислил да постъпи с нас
според постъпките ни и според делата ни,
така и постъпи с нас.
Видение за конници
7 На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дарий, Господнето слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и каза:
8 (E)Видях нощем един човек, който яздеше на червен кон и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.
9 Тогава казах: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми отговори: Аз ще ти покажа кои са тези.
10 (F)Човекът, който стоеше между миртите, отвърна: Те са онези, които Господ изпрати да обходят света.
11 (G)И като проговориха на ангела Господен, който стоеше между миртите, казаха: Ние обходихме света: и, ето, целият свят седи спокойно и е тих.
12 (H)Тогава ангелът Господен отговори: Господи на Силите, докога няма да покажеш милост към Йерусалим и Юдейските градове, против които си негодувал през тези седемдесет години?
13 (I)А Господ отговори с добри думи, с утешителни думи на ангела, който говореше с мен.
14 (J)И така ангелът, който говореше с мене, ми каза: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Йерусалим и за Сион;
15 (K)и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха за наскърбяването на Израил.
16 (L)Затова така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Йерусалим; домът Ми ще бъде построен в него, казва Господ на Силите; и връв ще бъде опъната върху Йерусалим.
17 (M)Извикай още веднъж и кажи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще преливат от благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион и пак ще избере Йерусалим.
Видение за четири рога и четирима ковачи
18 И като повдигнах очите си, видях четири рога.
19 (N)И казах на ангела, който говореше с мене: Какви са тези рогове? А той ми отговори: Това са роговете, които разпръснаха Юдея, Израил и Йерусалим.
20 Тогава Господ ми показа четирима ковачи.
21 (O)Попитах: Какво са дошли да правят тези? И Той отговори: Онези са роговете, които разпръснаха Юдея, така че никой не повдигаше главата си; но тези са дошли да ги уплашат и да повалят роговете на народите, които повдигнаха рог против Юдейската земя, за да я разпръснат.
Исус Христос и самарянката
4 (A)А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,
2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,
3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея.
4 И трябваше да мине през Самария.
5 (B)И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.
6 Там беше Якововият кладенец[a]. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.
7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 (C)Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.
10 (D)Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива[b] вода!
11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?
12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?
13 Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;
14 (E)а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15 (F)Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.
16 Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.
17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;
18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.
19 (G)Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 (H)Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.
21 (I)Исус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.
22 (J)Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 (K)Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 (L)Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 (M)Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.
26 (N)Исус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.
27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 (O)Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?
30 Те излязоха от града и отиваха при Него.
31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.
32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 (P)Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.
35 (Q)Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.
36 (R)Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.
40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.
41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
42 (S)и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.
Исус Христос изцелява сина на царски чиновник
43 (T)След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.
44 (U)Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.
45 (V)И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 (W)И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 (X)Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.
50 Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.
51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.
52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.