The Daily Audio Bible
Today's audio is from the VOICE. Switch to the VOICE to read along with the audio.
29 Филистимците, прочее, събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел.
2 И филистимските началници заминаваха със стотините <си> и с хилядите <си войници>; а Давид и мъжете му идеха отдире с Анхуса.
3 Тогава рекоха филистимските военачалници: Що <търсят тука> тия евреи? И Анхус каза на филистимските военачалници: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саула, който е бил с мене през тия дни или години? и аз не съм намерил в него никаква грешка откакто е преминал <откъм мене> до днес.
4 Обаче, филистимските военачалници му се разгневиха, и филистимските военачалници му рекоха: Изпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил и да не слиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник; защото как би се примирил този с господаря си, ако не с главите на тия мъже?
5 Той не е ли Давид, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?
6 Тогава Анхус повика Давида, та му рече: <В името на> живия Господ, ти си бил честен, и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми; защото не съм намерил зло в тебе от деня, когато си дошъл при мене до днес; обаче началниците не са добре разположени към тебе.
7 Сега, прочее, върни се та си иди с мир, да не би да причиниш незадоволство у филистимските началници.
8 А Давид каза на Анхуса: Но що съм сторил? и що си намерил ти в слугата си откак съм пред тебе до днес, та да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си царя?
9 И Анхус в отговор каза на Давида: Зная, че си угоден пред очите ми, като Божий ангел; все пак, обаче, филистимските военачалници рекоха: Да не отива той с нас в битката.
10 Сега, прочее, стани утре рано със слугите на господаря си, които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, щом се развидели, идете си.
11 И тъй, на утринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си идат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел.
30 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.
2 Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.
3 А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.
4 Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.
5 Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.
6 И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.
7 Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.
8 И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш <всичко>.
9 Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;
10 понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можаха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;
11 и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напоиха го с вода,
12 дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му се върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.
13 И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.
14 Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.
15 Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.
16 И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.
17 И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.
18 Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.
19 Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни корист, ни какво да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.
20 Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая черда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.
21 И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можаха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.
22 А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.
23 Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.
24 И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите; по равно ще се делят <користите> помежду им.
25 И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, <както е> и до днес.
26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.
27 <Изпрати> на ония, които <живееха> във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,
28 на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,
29 на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,
30 на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,
31 на ония в Хеврон, и на <ония във> всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.
31 А филистимците воюваха против Израиля; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците и паднаха убити в хълма Гелвуе.
2 И филистимците настигнаха Саула и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Ионатана, Авинадава и Мелхусуя.
3 И битката се засилваше против Саула, и стрелците го улучиха; и той бе тежко ранен от стрелците.
4 Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си, та ме прободи с него, за да не дойдат тия необрязани та ме прободат и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си та падна върху него.
5 И като видя оръженосецът му, че Саул умря, падна и той на меча си и умря с него.
6 Така умря Саул, тримата му сина, оръженосецът му, и всичките му мъже заедно в същия онзи ден.
7 Тогава Израилевите мъже, които бяха оттатък долината и отвъд Иордан, като видяха, че Израилевите мъже бягаха, и че Саул и синовете му измряха, напуснаха градовете, та побягнаха; а филистимците дойдоха и се заселиха в тях.
8 А на следния ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саула и тримата му сина паднали на хълма Гелвуе.
9 И отсякоха главата му и снеха оръжията му, и изпратиха <човеци> навред из филистимската земя, за да разнесат известие в капищата на идолите си и между людете.
10 И оръжията му положиха в капището на астартите, а тялото му обесиха на стената на Ветсан.
11 А като чуха жителите на Явис-галаад това, което филистимците направиха на Саула,
12 всичките храбри мъже станаха и, като ходиха цялата нощ, снеха тялото на Саула и телата на синовете му от стената на Ветсан, и като дойдоха в Явис, там ги изгориха.
13 И взеха костите им та ги закопаха под дървото в Явис, и постиха седем дена.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
12 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.
3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.
7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.
12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -
15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.
18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19 За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
118 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 Нека каже сега Израил, Че Неговата милост <трае> до века.
3 Нека каже сега Аароновият дом, Че Неговата милост трае до века.
4 Нека кажат сега ония, които се боят от Господа, Че Неговата милост <трае> до века.
5 В притеснението си призовах Господа; Господ ме послуша и <ме постави> на широко място.
6 Господ е откъм мене; няма да се убоя; Що може да ми стори човек?
7 Господ е откъм мене между помощниците ми; Затова ще видя <повалянето> на ненавистниците си.
8 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на човека.
9 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на князе.
10 Всичките народи ме обиколиха; <Но> в името Господно ще ги отсека.
11 Обиколиха ме, да! обиколиха ме; <Но> в името Господно ще ги отсека.
12 Обиколиха ме като пчели, <но> угаснаха като огън от тръни; <Защото> в името Господно ще ги отсека.
13 Ти, <враже>, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна.
14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,
15 Глас на радост и на избавление <се чува> в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.
16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.
17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.
18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.
24 За разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
© 1995-2005 by Bibliata.com