The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
5 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.
6 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.
7 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.
8 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9 И от същия ден и нататък Саул гледаше <на> Давида с лошо око.
10 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
13 Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 Затова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17 Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?
19 Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.
20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.
21 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.
22 И Саул заповяда на слугите си, <казвайки:> Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя <е> към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.
23 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.
24 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.
25 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.
26 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат <определените за това> дни,
27 Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
28 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.
30 И филистимските началници пак излизаха <на бой>; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.
19 Между това Саул каза на сина си Ионатана и на всичките си служители да убият Давида.
2 Но Сауловият син Ионатан се радваше много на Давида, казвайки: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се;
3 а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, гдето ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя.
4 И Ионатан говори добре за Давида на баща си Саула, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давида; понеже не ти е съгрешил, и делата му са били много полезни за тебе;
5 защото изложи живота си на опасност та уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо, прочее, искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давида без причина?
6 И Саул послуша Ионатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: <Давид> няма да бъде убит.
7 Тогава Ионатан повика Давида и му извести всичко това. И Ионатан доведе Давида при Саула; <и> той стоеше пред него както по-напред.
8 И пак избухна война; и Давид излезе та се би с филистимците, и порази ги с голямо клане, и те бягаха пред него.
9 А злият дух от Господа дойде върху Саула като седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си.
10 И Саул поиска да закове Давида с копието до стената; но той се отклони от Сауловото присъствие, и <Саул> удари копието в стената; а Давид побягна та се избави през оная нощ.
11 Тогава Саул изпрати човеци в дома на Давида, за да го дебнат и да го убият на утринта; а Михала, жената на Давида, му извести, казвайки: Ако не избавиш живота си тая нощ, утре ще бъдеш убит.
12 И Михала спусна Давида през прозореца; и той отиде, побягна и се избави.
13 Тогава Михала взе един домашен идол та го положи на леглото; тури под главата му възглавница от козина, и покри го с дреха.
14 И когато Саул прати човеци, за да хванат Давида, тя рече: Болен е.
15 Но Саул <пак> прати човеците, за да видят Давида, и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия.
16 А когато влязоха човеците, ето домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.
17 И Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така, и пусна врага ми та се отърва? И Михала отговори на Саула: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия?
18 Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко, що му беше сторил Саул. Тогава той и Самуил отидоха та седяха в Навиот.
19 След това, известиха на Саула, казвайки: Ето, Давид е в Навиот у Рама.
20 И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.
21 И като се извести това на Саула, той прати още човеци; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те пророкуваха.
22 Тогава и сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита казвайки: Где са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот у Рама.
23 И отиде там към Навиот у Рама; и Божият Дух дойде и на него, та като вървеше по пътя пророкуваше, докато стигна в Навиот у Рама.
24 Съблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.
38 Аз говоря това, което съм видял у <Моя> Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.
39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.
41 Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.
42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.
43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.
44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на <лъжата> баща.
45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.
46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?
47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?
49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.
50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.
52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.
53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;
55 и <пак> не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.
56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?
58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].
112 (По слав. 111). По еврейски азбучен псалом. Алилуия. Блажен оня човек, който се бои от Господа, Който много се възхищава от заповедите Му.
2 Потомството му ще бъде силно на земята; Родът на праведните ще се благослови.
3 Изобилие и богатство <ще има> в дома му; И правдата му ще трае до века.
4 Виделина изгрява в тъмнината за праведните; <Той> е благ, и милостив, и праведен.
5 Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда.
6 Наистина никога няма да се поклати; Праведният е вечен паметник.
7 От лош слух не ще се бои; Сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа.
8 Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои До тогаз, до когато види <повалянето> на неприятелите си.
9 Разпръсна, даде на сиромасите; Правдата му трае до века; Рогът му ще се издигне на почит.
10 Нечестивият ще види <това> и ще се наскърби, Ще поскърца със зъби, и ще се стопи; Желаното от нечестивите ще погине.
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.
© 1995-2005 by Bibliata.com