The Daily Audio Bible

17 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

² Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

³ И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.

⁴ Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.

⁵ И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

⁶ В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

⁷ И имаше един момък от Витлеем Юдов, <град> на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.

⁸ Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери <място>, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

⁹ И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря <място>.

¹⁰ И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

¹¹ И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

¹² И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

¹³ Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.

18 В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.

² И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,

³ <защото>, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?

⁴ А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.

⁵ И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.

⁶ А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.

⁷ Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого.

⁸ Те, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво <ще кажете> вие?

⁹ А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие <още> седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята.

¹⁰ Като отидете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.

¹¹ И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с войнишки оръжия.

¹² И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан {Т.е., Данов стан.}, <както се казва и> до днес; ето то се намира зад Кириатиарим.

¹³ И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща.

¹⁴ Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.

¹⁵ И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (<ще каже>, в Михеевата къща) и го поздравиха.

¹⁶ И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.

¹⁷ Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.

¹⁸ И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?

¹⁹ А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?

²⁰ На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.

²¹ И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.

²² Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, човеците от къщите съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.

²³ И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?

²⁴ А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми остава? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?

²⁵ А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.

²⁶ И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.

²⁷ Те, прочее, взеха това, що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при люде спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.

²⁸ И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха <изново> и се заселиха в него.

²⁹ И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.

³⁰ Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята {Т.е., като представена от Божия ковчег.} се плени.

³¹ Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.

3 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

² Той дойде при <Исуса> нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

³ Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.

⁴ Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

⁵ Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

⁶ Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

⁷ Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

⁸ Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

⁹ Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

¹⁰ Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

¹¹ Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

¹² Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

¹³ И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, <сиреч>, Човешкият Син, Който е на небето.

¹⁴ И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

¹⁵ та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

¹⁶ Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

¹⁷ Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

¹⁸ Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

¹⁹ И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

²⁰ Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

²¹ но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

² Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

³ Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

⁴ Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

⁵ Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

⁶ Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

⁷ От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

⁸ Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

⁹ Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

¹⁰ <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

¹¹ Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

¹² При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

¹³ <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

¹⁴ Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

¹⁵ И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

¹⁶ Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

¹⁷ Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

¹⁸ Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

¹⁹ Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

²⁰ Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

²¹ Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

²² Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

²³ Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

²⁴ Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

²⁰ Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²¹ Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.