The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
10 Тогава Самуил взе съда с миро та го изля на главата му, целуна го и каза: Не помаза ли те Господ за княз над наследството Си?
2 Като си заминеш днес от мене, ще намериш двама човека близо при Рахилиния гроб, във Вениаминовата земя у Селса; и те ще ти рекат: Намериха се ослиците, които ти отиде да търсиш; и, ето, баща ти престана да се грижи за ослиците, та много скърби за вас, като казва: Какво да правя за сина си?
3 И като идеш по-нататък, от там ще дойдеш до дъба на Тавор, и там ще те посрещнат трима човека, които отиват към Бога във Ветил, от които един носи три ярета, а друг носи три хляба, а друг носи мех с вино;
4 и те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба, които да приемеш от ръцете им.
5 После ще стигнеш до Божия хълм, гдето е филистимският гарнизон; и като стигнеш там, в града, ще срещнеш дружина пророци, слизащи от високото място, предшествувани от псалтир, тъпанче, свирка и китара, и те пророкуващи.
6 Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек.
7 А когато тия знамения дойдат на тебе, прави каквото случаят позволява; защото Бог е с тебе.
8 После слез ти пред мене в Галгал; и, ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвувам примирителни жертви; чакай седем дена, докато дойда при тебе и ти кажа що да сториш.
9 И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден.
10 Като дойдоха там на хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха: и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува между тях.
11 И като видяха всички, които го познаваха по-напред, че, ето, пророкуваше между пророците, тогава людете казваха едни на други: Що е станало на Кисовия син? и Саул ли е между пророците?
12 А един от ония, които бяха от там, проговори казвайки: Но кой е техният баща? От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците?
13 И като свърши пророкуването си, дойде на високото място.
14 И стриката на Саула рече на него и на слугата му: Къде ходихте? И той каза: Да търсим ослите; и когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуила.
15 И Сауловият стрика рече: Я ми кажи що ви рече Самуил.
16 И Саул рече на стрика си: Каза ни положително, че ослиците се намериха. Но не му яви това, което Самуил беше казал за царството.
17 След това Самуил събра людете при Господа в Масфа
18 и рече на израилтяните: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз изведох Израиля из Египет, и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всичките царства, които ви притесняваха.
19 А вие днес отхвърлихте вашия Бог, Който сам ви избавя от всичките ви бедствия и скърби, и рекохте Му: Непременно да поставиш цар над нас. Сега, прочее, застанете пред Господа според племената си и според хилядите си.
20 И когато Самуил накара да се приближат всичките Израилеви племена, хвана се <с жребие> Вениаминовото племе.
21 И като накара да се приближи Вениаминовото племе според семействата си, хвана се семейството на Матри; и хвана се Кисовият син Саул, но като го потърсиха, той не се намери.
22 Затова, допитаха се пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите.
23 Тогава се завтекоха та го взеха от там; и като застана между людете, беше по-висок от всичките люде от рамената си и нагоре.
24 Тогава Самуил каза на всичките люде: Виждате ли онзи, когото Господ избра, че няма подобен на него между всичките люде? И всичките люде извикаха, казвайки: Да живее царят!
25 После Самуил съобщи на людете как ще се реди царството, и като го написа в книга, положи я пред Господа. Тогава Самуил разпусна всичките люде, всеки у дома му.
26 Също и Саул {В изданието от 1940 г. Самуил - печатна грешка.} отиде у дома си в Гавая, и с него отиде един полк силни мъже, до чиито сърца Бог беше се докоснал.
27 Но някои лоши човеци рекоха: Как ще ни избави той? И презираха го, и не му принасяха дарове; а той се правеше на глух.
11 След това амонецът Наас възлезе та разположи стан против Явис-галаад; и всичките явиски мъже казаха на Нааса: Направи договор с нас, и ще ти слугуваме.
2 И амонецът Наас им каза: С това условие ще направя <договор> с вас: да извъртя десните очи на всички ви; и ще положа това за позор върху целия Израил.
3 И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дена срок, за да пратим вестители по всичките предели на Израиля; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще излезем към тебе.
4 И тъй вестителите дойдоха в Сауловия <град> Гавая та казаха тия думи на всеослушание пред людете; и всичките люде плакаха с висок глас.
5 А, ето, Саул идеше подир воловете от полето: и Саул рече: Какво е на людете та плачат? И съобщиха му думите на явиските мъже.
6 Тогава дойде Божият Дух със сила върху Саула, когато чу ония думи, и гневът му пламна твърде много.
7 И взе два вола, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля чрез вестители, за да кажат: Който не излезе подир Саула и подир Самуила, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек.
8 И като ги преброи у Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже тридесет хиляди души.
9 И рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже, утре като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха.
10 И явиските мъже рекоха <на амонците>: Утре ще излезем към вас, и вие ни направете всичко, що ви се вижда добро.
11 И на утринта Саул раздели людете на три полка; и във <време на> утринната стража те навлязоха всред стана, и поразяваха амонците докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпиляха до толкоз, щото нито двама от тях не останаха заедно.
12 Тогава людете казаха на Самуила: Кой е онзи що рече: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тия мъже, за да ги избием.
13 Но Саул каза: Никой няма да бъде убит тоя ден; защото днес Господ извърши избавление в Израиля.
14 Тогава Самуил каза на людете: Дойдете да идем в Галгал и там да възобновим царството.
15 И така, всичките люде отидоха в Галгал, и поставиха Саула цар пред Господа там в Галгал; там и пожертвуваха примирителни жертви пред Господа; и Саул и всичките Израилеви мъже се развеселиха там твърде много.
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?
71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
4 <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.
15 Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.
© 1995-2005 by Bibliata.com