Book of Common Prayer
Бог и Неговият народ
Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.
2 (B)Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
3 (C)Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
4 (D)няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на Господа,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 (E)защото Той постави свидетелство в Яков
и положи закон в Израил,
за които заповяда на бащите ни
да ги възвестяват на децата си,
6 (F)за да ги знае бъдещото поколение,
децата, които щяха да се родят –
които на свой ред да ги разказват на своите си деца.
7 За да поставят надеждата си на Бога
и да не забравят делата на Бога,
а да пазят Неговите заповеди
8 (G)и да не станат като бащите си –
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше непоколебим за Бога.
9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове,
се върнаха назад в деня на боя.
10 (H)Не опазиха завета на Бога
и в закона Му не склониха да ходят,
11 (I)а забравиха Неговите дела
и чудесните неща, които им показа.
12 (J)Пред бащите им извърши чудеса
в Египетската земя, в полето Танис.
13 (K)Раздвои морето и ги преведе,
и направи водите да стоят като грамада.
14 (L)Води ги денем с облак
и цялата нощ с огнена светлина.
15 (M)Разцепи скали в пустинята
и ги напои изобилно като от бездни.
16 (N)И изведе потоци из канарата
и направи да протекат води като реки.
17 (O)Но те продължиха да съгрешават още пред Него
и да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 (P)Със сърцето си изпитаха Бога,
като искаха ястия за лакомията си[b],
19 (Q)и говориха против Бога:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 (R)Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха;
а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?
21 (S)Затова Господ чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков,
а още и гняв обсипа Израил;
22 (T)защото не повярваха в Бога,
нито Му уповаха, че ще ги избави.
23 (U)При все това Той заповяда на облаците горе
и отвори небесните врати,
24 (V)и им наваля манна да ядат,
и им даде небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб[c];
прати им храна до насита.
26 (W)Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати – на брой като морския пясък;
28 и ги направи да паднат сред стана им,
около жилищата им.
29 (X)И така, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.
30 (Y)А докато още не бяха се отказали от лакомията си
и ястието им беше в устата им,
31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях,
и повали отбраните на Израил.
32 (Z)При всичко това те продължиха да съгрешават
и не вярваха независимо от чудесните Му дела.
33 (AA)Затова Той изнуряваше дните им със суета
и годините им с ужас.
34 (AB)Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него
и отново търсеха Бога ревностно;
35 (AC)и си спомниха, че Бог им беше канара
и Всевишният Бог – техен изкупител.
36 (AD)Но с устата си Го ласкаеха
и с езика си Го лъжеха;
37 (AE)защото сърцето им не беше право пред Него,
нито бяха верни на завета Му.
38 (AF)Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им
и не ги погубваше.
Да! Много пъти въздържаше гнева Си
и не изливаше цялото Си негодувание;
39 (AG)а си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
40 (AH)Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
41 (AI)като отново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!
42 Не си спомняха силата на ръката Му
в деня, когато ги избави от противника,
43 (AJ)как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис
44 (AK)и превърна водите им в кръв
и потоците им, и не можаха да пият;
45 (AL)как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха,
и жаби, които ги изпогубиха,
46 (AM)и предаде произведенията им на гъсеници
и трудовете им на скакалци.
47 (AN)Как порази с град лозята им
и със светкавици – черниците им,
48 (AO)и предаде на град добитъка им
и стадата им – на мълнии;
49 как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодуване, ярост и неволя –
нашествие на ангелите на нещастието, –
50 изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
а предаде на мор живота им;
51 (AP)как порази всеки първороден,
заведе ги като стадо в Египет,
първородните на силите им – в шатрите на Хама,
52 (AQ)а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
53 (AR)и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри;
54 (AS)как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 (AT)и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 (AU)Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
57 (AV)а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 (AW)Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 (AX)така че напусна скинията в Сило –
шатъра, който беше поставил между хората,
61 (AY)и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 (AZ)Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 (BA)Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 (BB)Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 (BC)Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 (BD)и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 (BE)а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 (BF)Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 (BG)Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 (BH)от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 (BI)Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.
Йосиф се открива на братята си
45 Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.
2 И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.
3 (A)Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
4 (B)Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.
5 (C)Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.
6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.
7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.
8 (D)И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.
9 Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.
10 (E)Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.
11 Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.
12 (F)И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.
13 (G)И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.
14 Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.
15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.
32 (A)А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа;
33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.
34 (B)Също така има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.
35 И казвам това за ваша собствена полза, не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума.
36 Ако пък някой мисли, че не е неприлично да постъпва така със своята дъщеря девица, чиято цветуща възраст отминава, и ако трябва да стане това, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят.
37 Но който стои твърд в сърцето си и не бива принуден, а има власт да изпълни волята си и е решил в сърцето си да държи дъщеря си, девицата, неомъжена, ще направи добре.
38 (C)Така че който омъжи дъщеря си, девицата, добре прави; а който не я омъжи, ще направи по-добре.
39 (D)Жената е вързана, докато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото иска, само в Господа.
40 (E)Но по моето мнение по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
Исус отново в Назарет
6 (A)И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.
2 (B)И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?
3 (C)Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.
4 (D)А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.
5 (E)И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.
6 (F)И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.
Изпращането на дванадесетте ученици
7 (G)И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.
8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;
9 (H)но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.
10 (I)И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
11 (J)А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 (K)Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.