Old/New Testament
13 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, <та замина> към южната страна.
2 Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3 И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай,
4 до мястото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име.
5 Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри.
6 И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно,
7 появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя).
8 Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.
9 Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако <идеш> наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти <идеш> надясно, аз ще ида наляво.
10 Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан <и видя>, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя.
11 За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.
12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на <Иорданската> равнина, и преместваше шатрите си <докато стигна> до Содом.
13 А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа.
14 И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад;
15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.
16 И ще направя потомството ти <многочислено> като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.
17 Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.
18 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.
14 В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал,
2 тия <царе> отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор).
3 Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е <сега> Соленото Море).
4 Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха.
5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим
6 и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята.
7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар.
8 Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:
9 против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. <Имаше> четирима царе против петимата.
10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.
11 И <победителите> задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
12 Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.
13 А един от избавилите се дойде и извести <това> на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници.
14 А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони <неприятелите> до Дан.
15 И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск.
16 И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете.
17 И като се върна <Аврам> от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).
18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино
19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;
20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И <Аврам> му даде десетък от всичко.
21 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.
22 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,
23 и <се заклех>, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.
24 <Приемам> само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.
15 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.
2 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
3 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.
5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.
6 И <Аврам> повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
7 После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.
8 А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя?
9 <Господ> му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.
12 А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.
13 Тогава <Господ> каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.
15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.
16 А в четвъртия род <потомците ти> ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.
17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.
18 И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
19 <земята на> кенейците, кенезейците, кадмонейците,
20 хетейците, ферезейците, рафаимите,
21 аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.
5 А <Исус> като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи <така човеците>, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине <правдата> на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
21 Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.
23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
25 Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него <към съдилището>, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
© 1995-2005 by Bibliata.com