Old/New Testament
10 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.
2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.
3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.
4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.
5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.
7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.
8 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.
9 Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа.
10 Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.
11 От тая земя излезе <и отиде> в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах
12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).
13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,
14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.
15 А Ханаан роди: първородния си <син> Сидон, <после> Хет,
16 евусейците, аморейците, гергесейците,
17 евейците, арукейците, асенейците,
18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.
19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша.
20 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.
21 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета.
22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.
23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.
24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера.
25 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан.
26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха.
27 Адорама, Узала, Дикла,
28 Овала, Авимаила, Шева,
29 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове.
30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.
31 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.
32 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.
11 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;
11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;
13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и роди Евера;
15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;
17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава;
19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;
21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Серух живя тридесет години и роди Нахора;
23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;
25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който <освен че> беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.
31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
12 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.
2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
4 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците <живееха> в земята.
7 И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.
8 От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.
9 После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.
10 А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в <Ханаанската> земя.
11 И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.
12 Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.
13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята <дума>.
14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.
15 Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.
16 И заради нея той стори добро на Аврама, който <достигна> да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.
17 Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.
18 Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?
19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.
20 И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.
4 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.
4 А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.
5 Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:
6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".
7 Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".
8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:
9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".
11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.
12 А когато чу <Исус>, че Иоан бил предаден <на властта>, оттегли се в Галилея.
13 И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум край езерото {Гръцки: Морето<. Така и> навсякъде в това евангелие.}, в Завулоновите и Нефталимовите предели;
14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: -
15 "Завулоновата земя и Нефталимовата земя, Край езерото, отвъд Иордан, Езическа Галилея;
16 Людете, които седяха в тъмнина. Видяха голяма светлина И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, На тях изгря светлина".
17 От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.
18 И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.
19 И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.
20 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
21 И като отмина от там, видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Иоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика.
22 И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.
23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.
24 И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.
25 И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.
© 1995-2005 by Bibliata.com