Old/New Testament
4 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С <помощта> на Господа придобих човек.
2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.
3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
8 А Каин каза <това> на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?
10 И рече <Бог>: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.
12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.
14 Ето, гониш ме днес от лицето на <тая> земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.
15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.
18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.
19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и <имат> добитък.
21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.
22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв <вид> медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.
23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.
24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха <ще се отмъсти> седемдесет и седмократно.
25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото <тя думаше>, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.
26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.
5 Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2 създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.
3 Адам живя сто и тридесет години, и роди <син> по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.
4 А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.
5 И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
6 Сит живя сто и пет години и роди Еноса.
7 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.
8 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.
9 Енос живя деветдесет години и роди Кенана.
10 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.
11 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.
12 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила.
13 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря.
15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда.
16 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20 И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.
22 А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.
23 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше <вече>, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.
26 А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27 И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;
29 и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши <в умората ни> от работата ни и от труда на ръцете ни, <който ни иде> от земята, която Господ прокле.
30 А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери.
31 И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.
32 А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.
6 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.
5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,
6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.
7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.
8 А Ной придоби Господното благоволение.
9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.
11 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.
12 И Бог видя земята; и, ето, <тя> бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.
13 И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.
14 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега <да бъде> триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.
16 Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.
18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.
19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.
21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях.
22 И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.
2 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.
2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.
3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.
4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.
5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -
6 "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил"
7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.
8 И като ги изпрати във Витлеем, каза <им:> Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.
9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето.
10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.
11 И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.
12 А, понеже бяха предупредени <от> Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.
13 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.
14 И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,
15 гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си".
16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.
17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -
18 "Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, И не искаше да се утеши, защото ги няма вече".
19 А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва:
20 Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.
21 И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.
22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден <от Бога> насъне, оттегли се в галилейските страни,
23 дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.
© 1995-2005 by Bibliata.com