Old/New Testament
20 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.
2 Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.
3 А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.
4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.
5 При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
7 Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;
8 Защото отворя ли уста, <не мога да не> викам; <Трябва да> викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става <Причина за> позор и присмех цял ден.
9 Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава <Неговото слово> става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.
10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - <Думат> всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами <в някаква погрешка>, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.
11 Но Господ е с мене като мощен и страшен <защитник>; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.
13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.
14 Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,
15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;
16 И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;
17 Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й <да е останала> всякога бременна.
18 Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.
21 Словото, което дойде към Еремия от Господа, когато цар Седекия прати при него Пасхора Мелхиевия син и свещеника Софония, син на Маасея, да <му> рекат:
2 Моля, допитай се до Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор отвори война против нас; може би да подействува Господ за нас според всичките Си <минали> чудеса, та да се махне оня от нас.
3 Тогава Еремия им рече: Ето какво ще кажете на Седекия:
4 Така казва Господ Израилевият Бог: Ето, Аз ще обърна назад военните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените; и Аз ще ги събера всред тоя град.
5 И сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост и с голямо негодуване.
6 Ще поразя жителите на тоя град, и човек и животно; и ще измрат от голям мор.
7 След това, казва Господ, ще предам Юдовия цар Седекия, слугите му, людете <му>, оцелелите в тоя град от мор, от нож и от глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, в ръката на неприятелите им и в ръката на ония, които искат живота им; и той ще ги порази с острото на ножа; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили за тях.
8 И да речеш на тия люде: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта.
9 Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад и от мор; но който излезе та се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив, и животът му ще бъде като корист за него.
10 Защото насочих лицето Си против тоя град за зло, а не за добро, казва Господ; той ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.
11 А на дома на Юдовия цар <кажи>: Слушайте Господното слово:
12 Доме Давидов, така казва Господ: Извършвайте правосъдие всяка заран, и отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън, и пламне без да има кой да го угаси.
13 Ето, казва Господ, Аз съм против тебе, която обитаваш в долината и в скалата всред полето, <против вас>, които казвате: Кой ще слезе против нас? или кой ще влезе в жилищата ни?
14 И ще ви накажа според плода на делата ви, казва Господ; и ще запаля огън в леса на тоя <град>, та ще пояде всичко около него.
4 Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред <вид> на явлението Му и царуването му:
2 проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.
3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,
4 и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
5 Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.
6 Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава.
7 Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;
8 отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.
9 Постарай се да дойдеш скоро при мене;
10 защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун, Крискент в Галатия, а Тит в Далмация.
11 Само Лука е при мене. Вземи Марка и доведи го със себе си, защото ми е полезен в службата.
12 А Тихика пратих в Ефес.
13 Когато дойдеш, донеси япунджака, който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а особено пергаментите.
14 Медникарят Александър ми стори много зло; Господ ще му върне по делата му;
15 от когото и ти се пази, защото той много се противи на нашите думи.
16 При първата ми защита никой не взе моята страна, но всичките ме оставиха; дано не им се счете <това за грях>.
17 Но Господ беше с мене и ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене, и да чуят всичките езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.
18 Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси <и въведе> в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.
19 Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.
20 Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих болен в Милит.
21 Постарай се да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всичките братя.
22 Господ да бъде с твоя дух. Благодат да бъде с вас. [Амин].
© 1995-2005 by Bibliata.com