Old/New Testament
53 Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?
2 Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.
3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
4 Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.
5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него <дойде> наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които <трябваше> да падне ударът?
9 И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.
10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11 Ще види <плодовете> от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.
12 Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И <защото> взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците.
54 Весели се, неплодна, която не раждаш; Запей с радост и възкликни, ти, която не си била в болките на раждане; Защото повече са чадата на самотната, Нежели чадата на омъжената, казва Господ.
2 Уголеми мястото на шатъра си, И нека разширят завесите на жилищата ти; Не се скъпи; продължи въжетата си И закрепи колчетата си.
3 Защото ще се разпространиш надясно и наляво; Потомството ти ще завладее народите И ще населят запустелите градове.
4 Не бой се, защото не ще бъдеш поругана; И не се смущавай, защото не ще бъдеш посрамена; Защото ще забравиш срама, <който си изпитвала> в младостта си, И няма вече да помниш укора, <който си носила> във вдовството си.
5 Защото твоят съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на Силите; И изкупителят ти е Светият Израилев, Който ще се нарече Бог на цялата земя.
6 Защото Господ те повика като жена оставена и наскърбена духом, Да! жена <взета> в младост, а <после> отхвърлена, казва твоят Бог.
7 Оставих те за малко време; Но с голяма милост ще те прибера.
8 В изобилието на гнева Си скрих лицето Си от тебе за един миг; Но с вечна благост ще се смиля за тебе, Казва Господ Изкупителят ти.
9 Защото за Мене това е <като> Ноевите води; Понеже, както се заклех, че Ноевите води не ще наводнят вече земята, Така се заклех, че вече няма да се разгневя на тебе, нито да те смъмря.
10 Защото, ако и да изчезнат планините И да се поместят хълмовете, Пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, И заветът Ми на мир няма да се помести, Казва Господ, Който ти показва милост,
11 От наскърбена, смутена, безутешна, Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове, И ще положа основите ти от сапфири;
12 Ще направя кулите ти от рубини, Портите ти от антракс, И цялата ти ограда от отбрани камъни.
13 Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти.
14 С правда ще се утвърдиш; Далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш, - <Далеч> от ужасяването, защото не ще се приближи до тебе.
15 Ето, всички може да се съберат против <тебе>, обаче, не чрез Мене; Всички ония, които се събират против тебе, ще паднат пред тебе.
16 Ето, Аз създадох ковача, Който раздухва въглищата в огъня И изковава оръдие за работата си; Аз създадох и разорителя за да съсипва.
17 Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, И правдата им е от Мене, казва Господ.
55 О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата.
2 Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто {Еврейски: Тлъстината.}.
3 Приклонете ухото си и дойдете при Мене, Послушайте, и душата ви ще живее; И Аз ще направя с вас вечен завет <Според> верните милости, <обещани> на Давида.
4 Ето, дадох го за свидетел на племената, За княз и заповедник на племената.
5 Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; И народ, който не те познаваше, ще тича при тебе, Заради Господа твоя Бог, И заради Светия Израилев, защото те е прославил,
6 Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо;
7 Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си, Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.
8 Защото Моите помисли не са <като> вашите помисли. Нито вашите пътища <като> Моите пътища, казва Господ.
9 Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.
10 Защото както слиза дъждът и снегът от небето, И не се връща там, Но пои земята И я прави да произрастява и да напъпва, Та дава семе на сеяча и хляб на гладния {Еврейски: Ядещия.}.
11 Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, Но ще извърши волята Ми, И ще благоуспее в онова, за което го изпращам.
12 Защото ще излезете с радост, И ще бъдете изведени с мир; Планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно, И всичките полски дървета ще изпляскат с ръце.
13 Вместо драка ще израсте елха, Вместо трън ще израсте мирта; И това ще бъде на Господа за име, За вечно знамение, което няма да се изличи.
1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа.
3 Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;
4 така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:
5 <което е> доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.
6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,
7 а на вас, оскърбените, <да даде> утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,
8 в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното <явление> на Неговата сила,
10 когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (<следователно и между вас>, защото вие повярвахте нашето свидетелство).
11 Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно <във вас> всяко добро желание и <всяко> дело на вярата;
12 за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.
© 1995-2005 by Bibliata.com