Old/New Testament

45 Така казва Господ на помазаника Си, На Кира, когото Аз държа за дясната ръка, За да покоря народи пред него, И да разпаша кръста на царе, За да отворя вратите пред него. Та да не затворят портите:

² Аз ще ходя пред тебе И ще изравня неравните места; Ще разбия медните врати, И ще строша железните лостове;

³ Ще ти дам съкровища <пазени> в тъмнина, И богатства скрити в скривалища, За да познаеш, че Аз съм Господ, Израилевият Бог, Който те призовавам по името ти.

⁴ Заради Якова служителят Ми И Израиля избрания Ми Призовах те по името ти, Дадох ти почтено име, ако и да Ме не познаваш,

⁵ Аз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене; Аз те описах, ако и да Ме не познаваш,

⁶ За да познаят от изгрева на слънцето и от запад, Че освен Мене няма никой, <Че> Аз съм Господ, и няма друг.

⁷ Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.

⁸ Роси, небе, от горе, И нека излеят облаците правда; Нека се отвори земята, за да се роди спасение, И за да изникне същевременно правда; Аз Господ създадох това.

⁹ Горко на онзи, който се препира със Създателя си! Черепка от земните черепки! Ще рече ли калта на този, който й дава образ: Що правиш? Или изделието ти <да рече за тебе>: Няма ръце?

¹⁰ Горко на онзи, който казва на баща <си>: Какво раждаш? Или на жена му: Какво добиваш?

¹¹ Така казва Господ, Светият на Израиля и неговият Създател: Допитвай се до Мене за бъдещето; За синовете Ми и за делото на ръцете Ми заповядайте Ми.

¹² Аз създадох земята, и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество.

¹³ Аз издигнах него {Т.е., Кира, виж. ст. 1.} с правда, И ще оправям всичките му пътища; Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми, Без откуп или подаръци, казва Господ на Силите.

¹⁴ Така казва Господ: <Печалбата от> труда на Египет и търговията на Етиопия. И на високите мъже савците, Ще минат към тебе и твои ще бъдат; Ще те дирят; в окови ще заминат; И като ти се поклонят ще ти се помолят, <казвайки>: Само между тебе е Бог, и няма друг, <Друг> бог няма.

¹⁵ Наистина Ти си Бог, Който се криеш, Боже Израилев, Спасителю

¹⁶ Те всички ще се посрамят и смутят; Те всички ще си отидат засрамени, които работят идоли.

¹⁷ А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; Вие няма да се посрамите нито да се смутите до вечни времена.

¹⁸ Защото така казва Господ, Който сътвори небето, (Твоя Бог, Който създаде земята, направи я, и я утвърди, <Който> не я сътвори пустиня, <но> я създаде, за да се населява): Аз съм Господ, и няма друг.

¹⁹ Не съм говорил в тайно, от място в тъмна земя; Не съм рекъл на Якововото потомство: Търсете Ме напразно. Аз Господ говоря правда, възвестявам правота.

²⁰ Съберете се та дойдете, Приближете се, всички вие избягнали от народите; Нямат разум ония, които издигат дървените си идоли, И се молят на бог, който не може да спаси.

²¹ Изявете и приведете <ги;> Да! нека се съветват заедно; Кой е прогласил това от древността? Кой го е изявил от отдавнашното време? Не Аз ли Господ? и освен Мене няма друг бог, Освен Мене няма бог праведен и спасител.

²² Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг.

²³ В Себе си Се заклех, (Праведна дума излезе из устата Ми, и няма да се повърне), Че пред Мене ще се преклони всяко коляно, Всеки език ще се закълне в <Мене>.

²⁴ Само в Господа, ще рече някой за Мене, Има правда и сила; При Него ще дойдат човеците, А всички, които се разгневиха на Него, ще се засрамят.

²⁵ Чрез Господа ще се оправдае И с Него ще се хвали цялото Израилево потомство.

46 Прегъна се Вил, наведе се Нево; Идолите им са <натоварени> на животни и на добитък; Товарът, който вие носехте <в шествията си> стана тежък на умореното <животно>.

² Наведоха се, всички паднаха; Те не можаха да отърват товара, Но сами отидоха в плен.

³ Слушайте Ме, доме Яковов, И всички останали от Израилевия дом, Който съм носил още от утробата, И съм държал още от рождението.

⁴ Даже до старостта <ви Аз> съм същият, И докато побелеете Аз ще <ви> нося Аз <ви> направих, и Аз ще <ви> държа, Да! Аз ще <ви> нося и избавя.

⁵ На кого ще Ме оприличите, и <с кого> ще Ме сравните и съпоставите, Та да бъдем подобни?

⁶ Ония, които изсипват злато из мешеца, И претеглят сребро с везни, Те наемат златар, та го направя бог, <Пред който> падат и се покланят;

⁷ Дигат го на рамо и го носят Та го поставят на мястото му; И той стои там, и от мястото си няма да мръдне; Още и вика човек към него, но не може да отговори, Нито да го избави от бедата му.

⁸ Помнете това, и покажете се мъже; Докарайте ги на ума си, вие престъпници.

⁹ Помнете предишните неща от древността; Защото Аз съм Бог, и няма друг; <Аз съм> Бог, и няма подобен на Мене,

¹⁰ Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;

¹¹ Който зове хищна птица от изток, От далечна земя мъжа по намерението Си; Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го извърша.

¹² Слушайте Ме, вие коравосърдечни, Които сте далеч от правдата:

¹³ Приближих правдата Си тя не ще бъде далеч, И спасението Ми няма да закъснее И ще дам спасение в Сион, Славата Си на Израиля.

3 Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

² и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

³ та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

⁴ Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

⁵ И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

⁶ А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

⁷ тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

⁸ понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

⁹ Защото как можем <достатъчно> да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

¹⁰ Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

¹¹ А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.

¹² И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние <преизобилваме> към вас,

¹³ за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.