Old/New Testament
ВЪВЕДЕНИЕ
Благоденствието на праведния Йов
1 (A)Имаше в земята Уз[a] един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото.
2 И му се родиха седем сина и три дъщери.
3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.
4 Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
5 (B)И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 (C)А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
7 (D)И Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
8 (E)После Господ запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана отговори на Господа: Дали без причина се бои Йов от Бога?
10 (F)Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.
11 (G)Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.
12 Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 (H)И един ден, когато синовете и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Йов и каза: Докато оряха воловете и ослиците пасяха при тях,
15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
18 (I)Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 (J)Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
21 (K)И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.
22 (L)Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
2 (M)И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 (N)Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
3 (O)После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.
5 (P)Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.
6 (Q)Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 (R)Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.
8 (S)И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 (T)Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 (U)А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
11 (V)А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 (W)И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.
13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
22 (A)И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.
23 (B)А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните.
24 (C)И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,
25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 (D)На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?
27 (E)А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?
29 (F)Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.
30 (G)И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.
31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:
32 (H)„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 (I)И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
34 (J)Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“
35 (K)Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.
36 (L)Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.
37 (M)Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“
38 (N)Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,
40 (O)като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“
41 (P)И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.
42 (Q)Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
„Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
четиридесет години в пустинята?“
43 (R)Напротив, носехте скинията на Молох
и звездата на бога Рефан,
изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
затова ще ви преселя оттатък Вавилон.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.