Old/New Testament
Мардохей е удостоен с царски почести
6 (A)През онази нощ сънят побегна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и ги прочитаха пред царя.
2 (B)И намериха как Мардохей беше обадил за Вихтан и Терес, двама от царските евнуси, от онези, които пазеха входа, че бяха поискали да сложат ръка на цар Асуир.
3 Царят каза: Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това? А слугите на царя, които му прислужваха, отговориха: Не е направено нищо за него.
4 (C)Тогава царят каза: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохей на бесилката, която беше приготвил за него.
5 Слугите на царя му отвърнаха: Ето, Аман стои на двора. И царят каза: Да влезе.
6 След като Аман влезе, царят му каза: Какво да бъде направено на човека, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого друг би благоволил царят да окаже почест освен на мене?
7 Затова Аман отвърна на царя: За човека, на когото царят благоволява да окаже почест,
8 (D)нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се слага на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
9 (E)и тази одежда и конят да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат, възседнал на коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
10 Тогава царят каза на Аман: Скоро вземи одеждата и коня, както си казал, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да не пропуснеш нищо от всичко, което си казал.
11 И така, Аман взе одеждата и коня и облече Мардохей, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
12 (F)И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бързо у дома си наскърбен и с покрита глава.
13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се беше случило. Тогава мъдреците му и жена му Зереса му казаха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейския род, ти няма да му надвиеш, а без друго ще паднеш пред него.
Наказанието на Аман
14 (G)Докато още разговаряха с него, царските евнуси стигнаха и побързаха да заведат Аман на угощението, което Естир беше приготвила.
7 И така, царят и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.
2 (H)А на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е желанието ти, царице Естир? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е прошението ти? И ще бъде изпълнено, даже до половината от царството.
3 Тогава царица Естир отговори: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми бъде подарен животът ми при молбата ми и народът ми при молбата ми;
4 (I)защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, бих премълчала, при все че неприятелят не би могъл да възстанови щетата на царя.
5 Тогава цар Асуир каза на царица Естир: Кой е той и къде е онзи, който е дръзнал в сърцето си да направи така?
6 Естир отговори: Противникът и неприятелят е този нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.
7 И царят, разгневен, стана от угощението с вино и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да измоли живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.
8 (J)В това време царят се върна от градината на палата в мястото на пиршеството; а Аман беше паднал на постелката, на която беше Естир. И царят каза: Още и царицата ли иска да изнасили пред мен у дома? Щом излязоха тези думи от устата на царя, покриха Амановото лице.
9 (K)Тогава Арвон, един от служещите пред царя евнуси, каза: Ето и бесилката – петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохей, който говори добро за царя – стои в къщата на Аман. Тогава царят нареди: Обесете го на нея.
10 (L)И така обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей. Тогава царската ярост утихна.
На евреите се дава правото да се защитават
8 (M)В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир беше казала какъв ѝ беше той.
2 (N)И царят извади пръстена си, който беше взел от Аман, и го даде на Мардохей. А Естир постави Мардохей над Амановия дом.
3 Тогава Естир говорѝ пак пред царя, паднала на краката му, и му се молѝ със сълзи да отстрани злото, скроено от агагеца Аман, и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.
4 (O)А царят простря златния скиптър към Естир; и така, Естир се изправи, застана пред царя и каза:
5 Ако е угодно на царя и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека нареди да се отмени писаното в писмата, придобити с хитрост от агагеца Аман, син на Амидат, който писа, за да бъдат погубени юдеите по всички области на царя;
6 (P)защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло народа ми? Или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?
7 (Q)Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Аман; и него обесиха на бесилката, защото вдигна ръката си против юдеите.
8 (R)И така, пишете и вие на юдеите, каквото обичате от името на царя и го подпечатайте с царския пръстен; защото писмо, писано от името на царя и подпечатано с царския пръстен, не се отменя.
9 (S)Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Мардохей на юдеите и на сатрапите, и на управителите, и на първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия сто двадесет и седем области, във всяка област според азбуката ѝ и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.
10 (T)И Мардохей писа от името на цар Асуир и го подпечата с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци конници, които яздеха на бързи коне, използвани в царската служба, от отбрани кобили,
11 (U)чрез които писма царят разреши на юдеите във всеки град, където се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят цялата сила на онзи народ и на онази област, които биха ги нападнали, заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,
12 (V)и то в един ден по всички области на цар Асуир, т. е. в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.
13 (W)Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародвана между всички племена, за да бъдат готови юдеите за онзи ден да въздадат на неприятелите си.
14 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, използвани в царската служба, излязоха бързо, тласкани от царската заповед. Указът бе издаден в столицата Суса.
Евреите побеждават враговете си
15 (X)А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.
16 (Y)А юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.
17 (Z)И във всяка област и във всеки град, където стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от народа на земята станаха юдеи; защото ги обзе страх от юдеите.
Избирането на седемте дякони
6 (A)А през тези дни, когато учениците се умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова, че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.
2 Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
3 (B)И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име[a], изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди.
4 (C)А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото.
5 (D)И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия.
6 (E)Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
7 (F)И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
Стефан на съд пред Синедриона
8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между народа.
9 Тогава някои от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия се надигнаха и спореха със Стефан.
10 (G)Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.
11 (H)Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисей и против Бога.
12 И подбудиха народа със старейшините и книжниците и като се нахвърлиха върху него, сграбчиха го и го докараха в Синедриона,
13 където представиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори думи против това свято място и против закона;
14 защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.
15 И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.