Old/New Testament
ЮДЕЙСКОТО ЦАРСТВО СЛЕД СОЛОМОН ДО ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН
Разделение на царството при Ровоам
10 (A)Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл целият Израил, за да го направи цар.
2 (B)А Еровоам, Наватовият син, който беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;
3 защото пратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха и говориха на Ровоам:
4 Баща ти направи непоносим хомота ни; и така, сега ти облекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.
5 А той им отвърна: Върнете се при мене след три дни. И народът си отиде.
6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?
7 Те му отговориха: Ако се отнесеш благосклонно към този народ и им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.
8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.
9 Каза им: Как ме съветвате вие да отговорим на този народ, който ми говори: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?
10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на народа, който ти говори: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш – така да им кажеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.
11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.
12 Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, според както царят беше говорил: Върнете се при мене на третия ден.
13 Царят им отговори остро, като изостави съвета на старейшините
14 и им говорѝ по съвета на младежите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му добавя; баща ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа със скорпиони.
15 (C)Така царят не послуша народа; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.
16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Сега знай своя дом, Давиде. И така целият Израил си отиде в шатрите.
17 А колкото до израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.
18 Тогава цар Ровоам прати при другите израилтяни Адорам, който беше над набора; но израилтяните го биха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Йерусалим.
19 (D)Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.
11 (E)Тогава Ровоам, като дойде в Йерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израил и дано върнат царството пак на Ровоам.
2 (F)Но Господнето слово дойде към Божия човек Семая и каза:
3 Говорѝ на Ровоам, Соломоновия син, Юдейския цар, и на целия Израил в Юда и Вениамин:
4 Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си, защото от Мене става това нещо. И те послушаха Господните думи и се върнаха, и не отидоха против Еровоам.
5 А Ровоам, като се установи в Йерусалим, съгради укрепени градове в Юдея;
6 съгради Витлеем, Итам, Текуе,
7 Ветсур, Сохо, Одолам,
8 Гет, Мариса, Зиф,
9 Адораим, Лахис, Азика,
10 Сарая, Еалон и Хеврон, които са укрепени градове в Юда и Вениамин,
11 укрепи тези крепости и изпрати в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино.
12 Още във всеки град сложи щитове и копия и ги укрепи твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под негова власт.
13 И всички свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища.
14 (G)Защото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си и дойдоха в Юдея и в Йерусалим; понеже Еровоам и синовете му бяха ги изгонили, за да не свещенодействат на Господа,
15 (H)и Еровоам си беше поставил жреци за високите места, за идолите и за телетата, които беше направил.
16 (I)А след тях, колкото души от всичките Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа, Израилевия Бог, дойдоха в Йерусалим, за да жертват на Господа, Бога на бащите си.
17 (J)Така за три години те подкрепяха Юдейското царство и поддържаха Ровоам, Соломоновия син; защото три години ходеха в пътя на Давид и Соломон.
18 Ровоам си взе за жена Маелета, дъщеря на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщеря на Есеевия син Елиав,
19 която му роди синове: Еуса, Самария и Заама.
20 (K)А след нея взе Мааха, която му роди Авия, Атай, Зиза и Селомита.
21 И Ровоам възлюби Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници и роди двадесет и осем синове и шестдесет дъщери);
22 (L)Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началства над братята си, защото мислеше да го направи цар.
23 И постъпваше разумно, като разпръсна всичките си синове по няколко във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи, и им даваше изобилна храна. И за тях потърси много жени.
12 (M)Но след като царството на Ровоам се закрепи и той стана силен, изостави Господния закон, а заедно с него – и целият Израил.
2 (N)И понеже бяха престъпили пред Господа, затова в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сисак излезе против Йерусалим
3 (O)с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и народът, който дойде с него от Египет – ливийци, сукияни[a] и етиопци, бяха безбройни.
4 И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Йерусалим.
5 (P)Тогава пророк Семая дойде при Ровоам и при Юдейските първенци, които се бяха събрали в Йерусалим поради нахлуването на Сисак и им каза: Така казва Господ: Вие изоставихте Мене; затова и Аз изоставих вас в ръката на Сисак.
6 (Q)Поради това Израилевите първенци и царят се смириха и казаха: Праведен е Господ.
7 (R)А когато Господ видя, че се смириха, Господнето слово дойде към Семая и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, а ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Йерусалим чрез Сисак.
8 (S)Обаче те ще му станат слуги, за да познаят какво е да слугуват на Мен и какво да слугуват на земните царства.
9 (T)И така, египетският цар Сисак излезе против Йерусалим и отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко, включително златните щитове, които Соломон беше направил.
10 (U)(А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.
11 И когато царят влизаше в Господния дом, телохранителите идваха и ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите.)
12 След като Ровоам се смири, гневът на Господа се отвърна от него, за да не го погуби съвсем; а и в Юдея се намираше някакво добро.
13 (V)Така цар Ровоам се закрепи в Йерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам беше на възраст четиридесет и една години; и царува̀ седемнадесет години в Йерусалим – града, който Господ беше избрал измежду всички Израилеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, беше Наама.
14 А той направи зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.
15 (W)А делата на Ровоам, първите и последните, не са ли записани в книгите на пророк Семая и на ясновидеца Идо за архивите? А между Ровоам и Еровоам имаше постоянни войни.
16 (X)И Ровоам заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Авия.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.
31 (A)А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32 (B)И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.
34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.
35 (C)Исус се просълзи.
36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!
37 (D)А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?
38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.
39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.
40 (E)Исус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 (F)Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
44 (G)Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.
Заговорът за убийството на Исус Христос
45 (H)Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.
47 (I)Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[a] ни, и народа ни.
49 (J)А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
50 (K)нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 (L)и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.
53 (M)И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.
54 (N)Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.
55 (O)А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.
56 (P)И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.