Old/New Testament
Яков в дома на Лаван
29 (A)Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.
5 Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.
6 (B)И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.
8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.
9 (C)Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.
10 (D)А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.
11 (E)И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 (F)Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.
13 (G)А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.
14 (H)Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.
16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;
17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 (I)И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.
20 (J)И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21 (K)След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.
22 (L)И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 (M)Завършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 (N)И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години.
Потомството на Яков
31 (O)А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.
32 (P)И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[a], защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже Господ чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[b].
34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[c].
35 (Q)И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда[d]. И престана да ражда.
30 (R)А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.
2 (S)А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3 (T)А тя отговори: Ето слугинята ми Вала, влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея.
4 (U)И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.
5 И Вала зачена и роди син на Яков.
6 (V)Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми и ми даде син; затова го наименува Дан[e].
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков.
8 (W)Тогава Рахил каза: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим[f].
9 (X)Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.
11 Тогава Лия каза: Щастие дойде, затова го наименува Гад[g].
12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.
13 (Y)Тогава Лия каза: Честита съм, защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир[h].
14 (Z)А през времето на пшеничената жътва Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15 (AA)А тя ѝ отговори: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, ами искаш да отнемеш и мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека спи с тебе тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И така, когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: Влез при мене днес, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И той спа с нея онази нощ.
17 И Бог послуша Лия; и тя зачена и роди пети син на Яков.
18 Тогава Лия каза: Бог ми даде награда затова, че дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар[i].
19 И Лия пак зачена и роди шести син на Яков.
20 (AB)Тогава Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове, затова го наименува Завулон[j].
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина[k].
22 (AC)След това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата ѝ.
23 (AD)Тя зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора.
24 (AE)И го наименува Йосиф[l], като казваше: Господ да ми прибави и друг син.
Забогатяването на Яков
25 (AF)А след като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26 (AG)Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 (AH)А Лаван му отвърна: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28 (AI)Каза още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.
29 (AJ)А Яков му отговори: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.
30 (AK)Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега искам да промисля и за своя дом.
31 А той каза: Какво да ти дам? Яков отговори: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
32 (AL)ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите, те ще ми бъдат заплатата.
33 (AM)И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мене – всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери при мене, ще се смята за крадена.
34 А Лаван каза: Нека да бъде, според както си казал.
35 И така, същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, на които имаше бяло, и всички черни между овцете и ги предаде в ръцете на синове си,
36 и определи тридневен път между себе си и Яков; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37 (AN)Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.
38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където стадата идваха да пият; и като зачеваха, когато идваха да пият,
39 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри агнета.
40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овцете към нашарените и към всички черни от Лавановото стадо, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с Лавановите овце.
41 И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42 А когато овцете бяха по-слаби, не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.
43 (AO)Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
Излекуване на парализирания
9 (A)Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.
2 (B)И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус, като видя вярата им, каза на парализирания човек: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.
3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства.
4 (C)А Исус, като знаеше мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си?
5 Защото кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи?
6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни постелката си и иди у дома си.
7 И той стана и отиде у дома си.
8 А множествата, като видяха това, смаяха се и прославиха Бога, Който беше дал такава власт на човеците.
Призоваване на Матей
9 (D)И като минаваше оттам, Исус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мен! И той стана и Го последва.
10 (E)И когато беше седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исус и учениците Му.
11 (F)И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?
12 А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
13 (G)Но идете и се научете какво значи писаното: „Милост искам, а не жертви“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните към покаяние.
Относно поста
14 (H)Тогава при Него дойдоха Йоановите ученици и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?
15 (I)Исус им каза: Могат ли сватбарите да тъгуват, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им бъде отнет; и тогава ще постят.
16 Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, съдира плата и съдраното става по-грозно.
17 Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове и двете се запазват.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.