Old/New Testament
5 Извикай сега; има ли някой да ти отговори?
И към кого от святите духове ще се обърнеш?
2 Наистина гневът убива безумния
и негодуването умъртвява глупавия.
3 (A)Аз съм виждал безумния, като се е вкоренявал;
но веднага съм проклинал обиталището му;
4 (B)защото децата му са далеч от безопасност;
съкрушават ги по съдилищата
и няма кой да ги отърве;
5 (C)гладният изяжда жътвата им,
граби я даже отсред тръните;
и грабителят поглъща имота им.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта,
нито печалта пониква от земята;
7 (D)а човек се ражда за печал,
както искриците, за да хвърчат високо.
Увещание за обръщане към Бога
8 Но аз ще потърся Бога
и делото си ще възложа на Бога,
9 (E)Който върши велики и неизследими дела
и безбройни чудеса,
10 (F)Който дава дъжд по лицето на земята
и праща води по нивите,
11 (G)Който възвисява смирените и въздига в безопасност нажалените,
12 (H)Който осуетява кроежите на хитрите,
така че ръцете им не могат да извършат предприетото,
13 (I)Който улавя мъдрите в лукавството им,
така че намисленото от коварните се осуетява.
14 (J)Денем посрещат тъмнина
и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15 (K)Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им,
и от ръката на силния;
16 (L)и така сиромахът има надежда,
а устата на беззаконието се запушват.
17 (M)Ето, блажен е онзи човек, когото Бог изобличава;
затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 (N)защото Той наранява, Той и превързва;
поразява и Неговите ръце изцеляват.
19 (O)В шест беди ще те избави;
дори в седмата няма да те досегне зло.
20 (P)В глад ще те откупи от смърт
и във война – от силата на меча.
21 (Q)От бича на език ще бъдеш опазен
и няма да се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 (R)На погибелта и на глада ще се присмиваш
и няма да се уплашиш от земните зверове;
23 (S)защото ще имаш спогодба с камъните на полето;
и дивите зверове ще бъдат в мир с теб.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир;
и когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 (T)Ще познаеш още, че е многобройно твоето потомство
и рожбите ти – като земната трева.
26 (U)В дълбока старост ще дойдеш до гроба си,
както се събира житен сноп на времето си.
27 (V)Ето, това издирихме; така е;
слушай го и го познай за своето добро.
Йов отговаря на Елифаз. Безпричинно обвинение
6 А Йов отговори:
2 Дано само би се претеглила моята печал
и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!
3 (W)Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;
затова думите ми са били необмислени.
4 (X)Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене,
чиято отрова духът ми изпива;
Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева?
Или мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавото без сол?
Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Душата ми се отвращава да ги допре;
те ми станаха като омразно ястие.
8 Дано получех това, което прося,
и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! –
9 (Y)Да благоволеше Бог да ме погуби,
да пуснеше ръката Си и ме посече!
10 (Z)Но това ще ми бъде още утеха
(Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.),
че аз не утаих думите на Святия.
11 Каква е силата ми, за да чакам?
И какъв е краят ми, за да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е?
Или плътта ми е медна?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми?
И не се ли отдалечи от мен избавлението?
14 (AA)На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му
даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.
15 (AB)Братята ми ме измамиха като поток;
преминаха като течение на потоци,
16 които се мътят от леда
и в които се топи снегът;
17 когато се стоплят, изчезват;
когато настане топлина, изгубват се от мястото си.
18 Керваните, като следват по криволиченията им,
пристигат в пустота и се губят;
19 (AC)теманските кервани прегледваха;
шевските пътници ги очакваха;
20 (AD)излъгаха се в надеждата си;
дойдоха там и се посрамиха.
21 (AE)Сега и вие сте така никакви;
видяхте ужас и се уплашихте.
22 Казах ли аз: Донесете ми?
Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Избавете ме от ръката на неприятеля?
Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме и аз ще млъкна;
и ми покажете в какво съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи!
Но вашите доводи какво изобличават?
26 Мислите ли да изобличите думи,
когато думите на окаян човек са като вятър?
27 (AF)Наистина вие бихте впримчили сирачето,
бихте копали яма на неприятеля си.
28 И така, сега благоволете да ме погледнете,
защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.
29 (AG)Върнете се, моля; нека не става неправда.
Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.
30 Има ли неправда в езика ми?
Не може ли небцето ми да познае лошото?
7 (AH)Земният живот на човека не е ли воюване?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който желае сянка,
и както на наемник, който очаква заплатата си,
3 (AI)така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование
и нощи на печал ми бяха определени.
4 (AJ)Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
и непрестанно се въртя насам-натам до зори.
5 (AK)Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст;
кожата ми се пука и тлее.
Молитва на Йов към Бога
6 (AL)Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача
и чезнат без надежда.
7 (AM)Помни, че животът ми е дъх
и че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8 (AN)Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече;
твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.
9 (AO)Както облакът се разпръсва и изчезва,
така и слизащият в преизподнята[a] няма да възлезе пак;
10 (AP)няма да се върне вече у дома си
и мястото му няма да го познае вече.
11 (AQ)Затова аз няма да въздържа устата си;
ще говоря в утеснението на духа си;
ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз или морско чудовище,
че слагаш над мене стража?
13 (AR)Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
15 така че душата ми предпочита удушване
и смърт, а не тези мои кости.
16 (AS)Дотегна ми; не искам да живея вечно;
оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 (AT)Какво е човек, за да го възвеличаваш
и да си наумяваш за него,
18 да го посещаваш всяка сутрин
и да го изпитваш всяка минута?
19 Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен
и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?
20 (AU)Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората?
Защо Си ме поставил за Свой прицел,
така че дотегнах на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми
и не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще спя в пръстта;
и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Преследването на църквата в Йерусалим
8 (A)А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии.
2 (B)И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много.
3 (C)А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница.
Филип в Самария
4 А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
5 (D)Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.
6 И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.
7 (E)Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени,
8 така че настана голяма радост в онзи град.
Симон магьосника
9 (F)А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария.
10 Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила.
11 И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.
12 (G)Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.
13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела.
14 А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,
15 (H)които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух;
16 (I)защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос.
17 (J)Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:
19 Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.
20 (K)А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 (L)Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти;
23 (M)понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.
24 (N)А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте.
25 А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.