Old/New Testament
Упреци на Мариам и Аарон срещу Мойсей
12 В това време Мариам и Аарон укоряваха Мойсей заради жената етиопка, която беше взел, защото той се беше оженил за етиопка. 2 И те казаха: „Само на Мойсей ли говори с Господ? Не говори ли Той и на нас?“ И Господ чу това. 3 (A)А Мойсей беше най-кроткият човек сред всички хора на земята. 4 И Господ веднага рече на Мойсей, на Аарон и на Мариам: „Излезте вие тримата пред скинията на събранието.“ Те излязоха и тримата. 5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на скинията и повика Аарон и Мариам; те двамата излязоха 6 и Той каза:
„Чуйте Моите думи! Ако между вас има пророк, Аз, Господ, ще му се открия във видение и насън ще му говоря. 7 Но Моят служител Мойсей не е такъв пророк; единствен той е верен в целия Ми дом. 8 (B)Аз ще говоря с него уста с уста, открито, а не загадъчно и той ще вижда образа на Господа. Как не изпитахте боязън да укорявате Моя служител Мойсей!“
9 И гневът на Господа се разпали против тях и Той се оттегли. 10 (C)Оттегли се и облакът от скинията и ето Мариам бе обрината с проказа – бяла като сняг. Аарон погледна към Мариам и ето тя бе цялата в проказа. 11 Тогава Аарон каза на Мойсей: „Господарю мой, не ни смятай това за грях, макар че постъпихме безумно и съгрешихме. 12 Нека не бъде тя като мъртвородено, чиято плът вече наполовина е изтляла, когато излиза от майчината си утроба.“ 13 И Мойсей извика към Господа: „Господи, моля Ти се, изцели я!“ 14 (D)А Господ рече на Мойсей: „Ако беше я заплюл баща ѝ в лицето, не трябваше ли тя да се срамува седем дена? Затова нека бъде изведена седем дена вън от стана, а след това отново да се върне!“ 15 И така, Мариам бе изведена седем дена вън от стана и народът не тръгна на път, докато не се върна Мариам. 16 След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан във Фаранската пустиня.
Съгледвачите
13 (E)И Господ каза на Мойсей: 2 „Изпрати мъже да огледат ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; по един човек от всяко племе на бащите им изпратете, всички да са от първенците между тях.“ 3 И така, по заповед на Господа Мойсей ги изпрати от Фаранската пустиня и те всички бяха предводители на израилтяните. 4 Ето техните имена: от Рувимовото племе – Самуа, Закхуровият син; 5 от Симеоновото племе – Сафат, Хориевият син; 6 от Юдовото племе – Халев, Йефониевият син; 7 от Исахаровото племе – Игал, Йосифовият син; 8 от Ефремовото племе – Осия, Навиновият син; 9 от Вениаминовото племе – Фалтий, Рафиевият син; 10 от Завулоновото племе – Гадиил, Содиевият син; 11 от Йосифовото племе, от Манасия – Гадий, Сусиевият син; 12 от Дановото племе – Амиил, Гемалиевият син; 13 от Асировото племе – Сетур, Михаилевият син; 14 от Нефталимовото племе – Нахбий, Вофсиевият син; 15 от Гадовото племе – Геуил, Махиевият син. 16 Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати да огледат земята; а Мойсей нарече Осия, Навиновия син, Иисус.
17 Когато ги изпрати да огледат ханаанската земя, Мойсей им каза: „Тръгнете по южната страна и се изкачете на планината; 18 вижте какви са земята и народът, който живее там, силен ли е или слаб, малко ли е или е много; 19 каква е земята, на която той живее, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които живее – в шатри ли живее или в укрепления? 20 И каква е почвата, плодовита ли е или оскъдна, има ли по нея дървета или не? Бъдете смели и донесете от плодовете на земята.“ А това беше време, когато зрее гроздето. 21 И така, те се изкачиха и огледаха земята от Синайската пустиня до Рехов при прохода на Емат. 22 После се изкачиха по южната страна и стигнаха до Хеврон, където живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай; а Хеврон беше построен седем години по-рано от египетския град Цоан. 23 И като дойдоха в долината Есхол, отрязаха там лозова пръчка с един грозд и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини. 24 Това място те нарекоха долина Есхол заради грозда, който отрязаха там израилтяните.
25 След като огледаха страната, те се върнаха в края на четиридесетте дена. 26 И като пристигнаха, дойдоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество на Израил във Фаранската пустиня, в Кадес; там дадоха отчет пред тях и пред цялото общество и им показаха плодовете на онази земя. 27 И те разказаха на Мойсей: „Ходихме в страната, в която ни изпрати; и наистина, там текат мляко и мед, ето и плодовете ѝ. 28 Но народът, който живее в тази страна, е силен, а градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и Енаковите синове. 29 (F)Амаликитците обитават южната част на страната; хетите, йевусейците и аморейците живеят по планините, а хананейците живеят край морето и по бреговете на Йордан.“
30 Но Халев успокои народа пред Мойсей с думите: „Нека тръгнем незабавно и да я превземем, защото можем да я завладеем.“ 31 Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“ 32 И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст. 33 (G)Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“
Ропот сред израилтяните и Божият съд за неверието
14 (H)Тогава цялото общество надигна глас; народът викаше и плачеше през цялата нощ. 2 Всички израилтяни роптаеха против Мойсей и Аарон и целият народ им казваше: „Да бяхме измрели в египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели! 3 И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“ 4 И си казаха един на друг: „Да си изберем предводител и да се върнем в Египет.“
5 Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на Израил. 6 А Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, които бяха сред онези, които огледаха страната, раздраха дрехите си 7 и казаха пред цялото събрание на израилтяните: „Страната, през която минахме, за да я огледаме, наистина е много добра. 8 Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тази страна и ще ни я даде – страна, където текат мляко и мед. 9 Само недейте въстава против Господа и не се бойте от народа на тази страна, защото те ще станат плячка за нас. Те нямат защитник, а с нас е Господ; не се бойте от тях.“ 10 Но цялото събрание извика: „Да ги избием с камъни!“ Тогава се яви славата на Господа над скинията на събранието пред целия Израил.
11 И Господ каза на Мойсей: „Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва въпреки всички знамения, които Аз извърших пред него? 12 (I)(J)Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а от тебе ще направя народ, по-многоброен и по-силен от тях.“ 13 Но Мойсей отговори на Господа: „За това ще чуят египтяните, понеже Ти със силата Си изведе този народ от страната им, 14 (K)и ще го кажат на жителите на тази страна; а те също са чули, че Ти, Господи, им се явяваш лице в лице, когато Твоят облак стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. 15 И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат: 16 (L)‘Понеже Господ не можа да въведе този народ в страната, която им бе обещал с клетва, затова ги погуби в пустинята.’ 17 И тъй, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил: 18 (M)‘Господ е дълготърпелив и проявява голяма милост; Той прощава беззаконията и престъпленията, но не оставя без наказание; за беззаконието на бащите наказва децата до трето и четвърто поколение.’ 19 Прости греха на този народ поради голямата Си милост, както си прощавал на този народ от Египет дотук.“
20 И Господ каза: „Прощавам им поради молбата ти. 21 (N)(O)Но се заклевам, че целият свят ще се изпълни със славата на Господа! 22 Всички, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23 (P)няма да видят страната, която с клетва съм обещал на предците им; никой от онези, които Ме презряха, няма да я види. 24 (Q)Но понеже Моят служител Халев беше изпълнен с друг дух и Ме следваше във всичко, Аз ще го въведа в страната, в която той влезе, и неговото потомство ще я наследи. 25 Сега, докато амаликитци и хананейци живеят в долината, утре се върнете и навлезте в пустинята при Червено море.“
26 И Господ каза още на Мойсей и Аарон: 27 „Докога този зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота, който вдигат против Мене израилтяните. 28 Кажи им: ‘Кълна се, казва Господ, ще постъпя с вас така, както вие говорехте пред Мене! 29 В тази пустиня ще паднат телата ви, както всички сте преброени, всички, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене. 30 (R)Никога няма да влезете в страната, в която дадох клетва да ви заселя, освен Халев, Йефониевия син, и Иисус, Навиновия син. 31 Но децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят страната, която вие презряхте. 32 А вашите трупове ще паднат в тази пустиня. 33 И децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудство, докато телата ви не погинат в пустинята. 34 Според броя на тези четиридесет дена, през които вие огледахте страната, ще теглите за греховете си четиридесет години – година за ден, за да узнаете какво значи да се отвърна от вас. 35 Аз, Господ, казвам: наистина така ще постъпя с целия този зъл народ, който се е опълчил против Мене; в тази пустиня ще намерят гибелта си и в нея ще измрат.’“
36 И онези, които Мойсей бе изпратил да огледат страната, и като се върнаха, разпространяваха ужасни слухове за тази страна и настройваха против него цялото общество, 37 умряха, поразени от Господа заради тези ужасни слухове за страната. 38 Само Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, останаха живи от мъжете, които бяха ходили да огледат страната. 39 (S)Когато Мойсей изрече тези думи пред всички израилтяни, голяма скръб обзе народа. 40 (T)И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината и казаха: „Ето ние ще отидем на мястото, което Господ ни е обещал, понеже съгрешихме.“ 41 А Мойсей рече: „Защо престъпвате заповедта на Господа? Няма да успеете! 42 Не вървете напред, защото Господ не е сред вас, за да ви брани от враговете ви. 43 Там пред вас са амаликитците и хананейците и ще паднете от меч; вие отстъпихте от Господа, затова Господ няма да бъде с вас.“ 44 И те, в упорството си, се изкачиха навръх планината; но нито ковчегът на завета Господен, нито Мойсей се отделиха от стана. 45 (U)Тогава амаликитците и хананейците, които живееха на онази планина, слязоха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хорма.
Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21 (A)И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. 22 Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му 23 и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ 24 Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.
25 А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години 26 и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, 27 (B)като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, 28 защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ 29 Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. 30 Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ 31 Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: ‘Кой се допря до Мене’?“ 32 Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. 33 Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“
35 Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ 36 Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ 37 И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. 38 Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. 39 И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ 40 Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. 41 Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ 42 Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. 43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.