M’Cheyne Bible Reading Plan
Наредба за робите и бедните
15 В края на всяка седма година трябва да опрощаваш. 2 Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем, да опрости заема на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа. 3 От чужденец можеш да изискваш, но каквото имаш у брат си, опрости му го, 4 за да няма сред вас сиромах. Защото Господ ще те благослови богато в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я владееш, 5 стига само да слушаш гласа на Господа, своя Бог, и старателно да изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам. 6 Господ, твоят Бог, ще те благослови, както е обещал, и ти ще даваш назаем на много народи, но няма да вземаш назаем, ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.
7 (A)Ако пък имаш брат сиромах в някое от твоите селища в страната ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, не показвай коравосърдечие и не стискай ръката си пред бедния си брат, 8 (B)а отвори ръката си за него и му дай назаем толкова, колкото му е нужно. 9 Само гледай да не ти мине през ум зла мисъл и да си речеш: „Наближава седмата година, годината на опрощаването“, да погледнеш недоброжелателно към бедния си брат и нищо да не му дадеш, така че той да извика против тебе към Господа и така да сториш грях. 10 Винаги бъди готов да му дадеш и когато му даваш, да не ти се свива сърцето, понеже Господ, твоят Бог, ще те благослови за това във всичките ти дела и във всичките ти начинания. 11 И понеже винаги ще има сиромаси в твоята страна, затова ти заповядвам: „Нека ръката ти щедро е отворена за твоя брат, за бедния и за изпадналия в нужда в страната ти.“
12 (C)(D)Ако твоят брат – евреин или пък еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а на седмата година го пусни като свободен. 13 И когато го пускаш на свобода, не го отпращай с празни ръце; 14 дари го щедро с нещо от стадата си, от хармана и от лина си, дай му с каквото Господ, твоят Бог, те е благословил. 15 (E)Помни, че и ти беше роб в египетската страна и че Господ, твоят Бог, те избави; затова днес така ти заповядвам.
16 Но ако той каже: „Няма да си тръгна от тебе, понеже обичам тебе и дома ти“, защото при тебе му е добре, 17 тогава вземи шило и промуши ухото му на вратата – и той ще ти бъде роб завинаги; така постъпвай и с робинята си. 18 И нека не ти тежи, че си длъжен да го пуснеш като свободен; за шест години той ти е изработил двойно повече от платен наемник и Господ, твоят Бог, ще те благослови във всичко, каквото вършиш.
19 (F)Всяко първородно, което се роди от едрия и дребния добитък, ако е мъжко, посвещавай на Господа, своя Бог; с първороден добитък не работи и не стрижи първородните на добитъка си. 20 Тях яжте ежегодно, ти и твоят дом, пред Господа, своя Бог, на мястото, което избере Господ. 21 (G)Но ако животното е с недостатък – куцо, сляпо или с какъвто и да било недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, своя Бог, 22 (H)а го яж там, където живееш; нечистият и чистият могат да ядат от него, както се яде газела или елен. 23 (I)Само кръвта му не бива да ядеш, изливай я на земята като вода.
Божия закрила при страдания
102 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.
2 [a] Господи, чуй моята молитва
и нека моите ридания да стигнат до Тебе!
3 (A)Не скривай лицето Си от мене;
наклони ухо към мене, когато съм в беда;
побързай да ме чуеш, когато викам,
4 (B)защото дните ми изчезнаха като дим
и костите ми са обгорени като от огън;
5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева;
забравям и хляба си да ям;
6 станах кожа и кости
от силата на своите стенания.
7 Заприличах на пеликан в пустиня;
станах като бухал в развалини;
8 будувам и ридая
като самотна птица на покрив.
9 Враговете ми ме хулят по цял ден
и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.
10 (C)Ям пепел като хляб,
размесвам питието си със сълзи
11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание,
защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.
12 (D)Дните ми чезнат като сянка
и аз изсъхнах като трева.
13 (E)А Ти, Господи, пребъдваш вечно
и споменът за Твоето име преминава от род в род.
14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион,
защото е време да бъдеш милостив към него,
понеже настъпи определеният час.
15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион
и жалеят за неговата пръст.
16 (F)Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа
и всичките земни царе – пред Неговата слава.
17 Когато Господ съгради Сион,
ще се появи в славата Си,
18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните
и няма да презре молбите им.
19 (G)Това ще се запише за бъдещото поколение
и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,
21 (H)за да чуе стоновете на затворниците,
да освободи от смърт обречените.
22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион
и ще го прославят в Йерусалим,
23 когато народите и царствата се съберат заедно,
за да служат на Господа.
24 Той изтощи силите ми по моя път,
съкрати дните ми.
25 Аз казах: „Боже мой,
не ме грабвай по средата на моите дни.
Твоите години надживяват всички родове.
26 (I)(J)В началото Ти сътвори основите на земята
и небесата са създание на Твоите ръце.
27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш;
те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш
като облекло – и ще се променят;
28 но Ти винаги си Същият
и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“
Първа песен за Служителя Господен – Месия
42 (A)(B)(C)„Ето Моя Служител, за Когото Аз съм опора; това е Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, за да възвести Той съдебна присъда над народите. 2 Той няма да вика, няма да шуми, нито гласът Му ще се разнася по улиците. 3 Той няма да строши пречупена тръстика и няма да угаси тлеещ фитил; ще раздава правосъдие според истината. 4 Няма да отслабне, нито ще изнемогне, докато не утвърди на земята правосъдието и народите ще очакват поучение от Него.
5 (D)Така говори Бог Господ, Който е сътворил небето и го е разгърнал, Който е разпрострял земята с нейните творения, Който дава дихание на живеещия на нея народ, както и дух на ходещите по нея. 6 (E)Аз, Господ, Те призовах към справедливост. Ще Те взема за ръка и ще Те извая, ще Те поставя като завет за народа, светлина за езичниците, 7 за да отвориш очите на слепите, да изведеш окованите от затвора и седящите в тъмнина – от тъмницата. 8 (F)Аз съм Господ, това е Моето име и няма да дам на никого другиго славата, която следва да Ми се въздава, нито възхвалата за Себе Си – на кумири. 9 Ето предсказаното се сбъдна отдавна, сега Аз възвестявам нещо ново. Аз го възвестявам, преди то да се появи.“
Победна песен
10 (G)„Пейте нова песен на Господа, възхвала за Него да звучи до крайните земни предели. Да ликуват морето и всичко, на което то дава живот, островите и живеещите по тях. 11 Нека пустинята и нейните градове, селищата, където живее Кидар, да се радват на глас. Нека ликуват живеещите по скали, нека възклицават от планинските върхове. 12 Нека въздадат слава на Господа и възхвала за Него да прозвучи по островите. 13 Господ ще излезе като исполин, ще възбуди ревност в Себе Си като воин, ще извика и ще нададе боен вик, ще се изяви като герой против враговете Си.
14 Аз дълго мълчах, бях безмълвен и се сдържах, сега ще викам като родилка, ще стена и ще дишам тежко. 15 (H)Ще опустоша планини и хълмове и ще направя така, че всичката им трева да изсъхне, ще преобърна реките на острови и ще пресуша езерата. 16 Ще поведа слепите по път, който те не са знаели, ще ги водя по незнайни пътеки, ще превърна тъмата в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Ето какво ще извърша Аз за тях и няма да ги изоставя. 17 Тогава ще отстъпят назад и ще се засрамят онези, които се надяват на идоли, които казват на кумирите: ‘Вие сте наши богове’.“
Слепотата на Израил
18 Слушайте, глухи, и вдигнете поглед вие, слепи, за да видите. 19 (I)Кой е толкова сляп като Моя служител и глух като Вестителя, изпратен от Мене? Кой е толкова сляп като Моя пратеник, толкова сляп като Служителя на Господа? 20 Ти си видял много, но не си забелязал; ушите ти са били отворени, но не си чул нищо. 21 Господ пожела заради справедливостта Си да възвеличи и да прослави закона. 22 Но те са разорен и разграбен народ; лежат вързани в пещери и са заключени в тъмници; взети са в плен и няма кой да ги избави; ограбени са и никой не казва: „Върни заграбеното!“ 23 Кой от вас е възприел чутото, кой е вникнал и се е вслушал в казаното за бъдещето? 24 Кой предаде Яков на разорение и Израил – на грабители? Не беше ли това Господ, против Когото съгрешихме? Те не искаха да вървят по пътищата Му, нито се вслушваха в учението Му. 25 Тогава Той изля върху Израил силния Си гняв и ужаса на войната. Гневът ги обкръжи с пламък от всички страни, но те не разбраха, той гореше в тях, но те не приеха това присърце.
Жената и змеят
12 И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди. 2 (A)Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 (B)Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони. 4 (C)Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето ѝ, щом като роди. 5 (D)Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му, 6 (E)а жената побягна в пустинята, където имаше приготвено място от Бога, за да бъде хранена там хиляда двеста и шестдесет дни.
7 (F)И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, 8 но не устояха и нямаха вече място на небето. 9 (G)И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. 10 (H)И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник[a], понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. 11 Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.
12 Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“
13 А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето. 14 (I)А на жената бяха дадени две крила на голям орел, за да полети към своето място в пустинята, където бе хранена в течение на три години и половина, далече от змея. 15 А змеят изля от устата си вода като река след жената, за да я отвлече в реката. 16 Но земята се притече на помощ на жената: тя отвори устата си и погълна реката, която змеят беше излял от устата си. 17 Тогава змеят се разяри против жената и потегли на война с останалите от потомството ѝ, които спазват Божиите заповеди и свидетелстват за вярата си в Иисус. 18 [b] И змеят остана на морския пясък[c].
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.