M’Cheyne Bible Reading Plan
Неподчинението на Израил
9 (A)Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,
2 (B)народ едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?
3 (C)И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.
4 (D)А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена Господ ги изгонва пред тебе.
5 (E)Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.
6 (F)И така, знай, че Господ, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.
7 (G)Помни и да не забравяш колко си раздразнявал Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.
8 (H)А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.
9 (I)Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.
10 (J)И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.
11 (В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)
12 (K)А Господ ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.
13 (L)Господ още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;
14 (M)оставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.
15 (N)И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.
16 (O)Погледнах и видях, че бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ ви беше заповядал.
17 Тогава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас[a].
18 (P)После паднах ничком пред Господа, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред Господа, и Го раздразнихте.
19 (Q)Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи. Но и този път Господ ме послуша.
20 Господ много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.
21 (R)Тогава взех плода на греха ви[b] – телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.
22 (S)Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.
23 (T)После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.
24 (U)От първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на Господа.
25 (V)И така, паднах ничком пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.
26 (W)Молех се на Господа: Господи Йехова, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.
27 Спомни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,
28 (X)да не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.
29 (Y)А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.
Възхвала на Господнята благост
92 (A)Псалом. Песен за съботния ден.
Добро е да хвалим Господа
и да пеем славословие на Твоето име, Всевишни,
2 (B)да възвестяваме в ранна утрин милосърдието Ти
и верността Ти всяка нощ
3 (C)с десетострунен инструмент и с псалтир,
с тържествена мелодия на арфа;
4 защото си ме развеселил, Господи, с делата Си;
ще се радвам в делата на ръцете Ти.
5 (D)Колко са велики Твоите дела, Господи!
Твърде дълбоки са мислите Ти.
6 (E)Несмислен човек не знае това,
нито го разбира безумен,
7 (F)че нечестивите никнат като тревата
и всички, които вършат беззаконие, цъфтят
само за да бъдат изтребени завинаги.
8 (G)Но Ти, Господи, довека си нависоко,
9 (H)защото, ето, враговете Ти, Господи,
защото, ето, враговете Ти ще погинат;
ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.
10 (I)Но моя рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол;
аз ще бъда помазан с прясно миро;
11 (J)и окото ми ще види повалянето на онези, които ме причакват;
ушите ми ще чуят за възмездието на злодеите,
които се вдигат против мене.
12 (K)Праведният ще цъфти като палма,
ще расте като кедър в Ливан;
13 (L)насадените в дома Господен
ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.
14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост,
ще бъдат сочни и зелени;
15 (M)за да възвестят, че Господ е праведен –
Моята канара, у Когото няма неправда.
Величието на Господа
93 (N)Господ царува; облечен е с величие;
облечен е Господ и опасан с мощ;
също и вселената е утвърдена така,
че да не може да се поклати.
2 (O)От векове е утвърден Твоят престол;
Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха,
пороите издигнаха гласа си;
пороите издигнаха бученето си.
4 (P)Господ, Който е нависоко,
е по-силен от гласовете на големи води,
от силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни;
на Твоя дом, Господи, подобава святост завинаги.
Божият отговор за Сенахирим
37 (A)А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.
2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и главните свещеници, покрити с вретища, при пророк Исайя, Амосовия син.
3 Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.
4 Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу, затова принеси молба за остатъка, който е оцелял.
5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исайя.
6 Исайя им каза: Така кажете на господаря си – така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.
7 Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.
8 И така, Рапсак, като се върна, разбра, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.
9 А царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против теб. И когато чу това, прати посланици до Езекия, като каза:
10 Така говорете на Юдейския цар Езекия, кажете му: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?
12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?
13 (B)Къде са ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.
15 И Езекия се помоли пред Господа:
16 Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.
17 (C)Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; чуй всички думи на Сенахирим, който го изпрати да похули живия Бог.
18 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;
19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
20 И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.
21 Тогава Исайя, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
22 Ето словото, което Господ изговори за него:
Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря;
зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.
23 Кого си обидил и похулил ти?
И против кого си говорил с висок глас
и си надигнал нагоре очите си?
Против Святия Израилев.
24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си казал:
С множеството на колесниците си излязох аз
върху височината на планините,
върху уединенията на Ливан;
и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи;
и ще вляза в най-крайната му височина,
в гората на неговия Кармил.
25 Аз изкопах и пих вода;
и със стъпалото на краката си
ще пресуша всички реки на Египет[a].
26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна
и от древни времена съм начертал това?
А сега го изпълних,
така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.
27 Затова жителите им станаха безсилни,
уплашиха се и се посрамиха;
бяха като трева на полето, като зеленина,
като трева на покрива на къщата
и жито, прегоряло преди да изкласи стъбло;
28 но Аз зная жилището ти,
излизането ти и влизането ти,
и буйството ти против Мене.
29 (D)Понеже буйството ти против Мен
и надменността ти стигнаха до ушите ми,
затова ще сложа куката Си в ноздрите ти
и юздата Си – в устата ти,
и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
30 И това ще ти бъде знамението:
Тази година ще ядете това, което е саморасло,
втората година – това, което израства от същото,
а третата година посейте и пожънете,
насадете лозя и яжте плода им.
31 И оцелялото от Юдейския дом,
което е останало, пак ще пуска корени долу
и ще дава плод горе.
32 (E)Защото от Йерусалим ще излезе остатък
и от хълма Сион – оцелялото.
Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
33 Затова така казва Господ за асирийския цар:
Няма да влезе в този град,
нито ще хвърли там стрела,
нито ще дойде пред него с щит,
нито ще издигне против него могила;
34 по пътя, по който е дошъл, по него ще се върне
и в този град няма да влезе, казва Господ;
35 (F)защото ще защитя този град, за да го избавя,
заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.
36 (G)Тогава излезе ангел Господен и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато хората станаха на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.
37 И така асирийският цар Сенахирим си тръгна и отиде, върна се и живееше в Ниневия.
38 А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.
Запечатаните избрани
7 (A)След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.
2 И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза:
3 (B)Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.
4 (C)И чух числото на подпечатаните – сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всички племена на израилтяните;
5 от Юдовото племе – дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе – дванадесет хиляди; от Гадовото племе – дванадесет хиляди;
6 от Асировото племе – дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе – дванадесет хиляди; от Манасиевото племе – дванадесет хиляди;
7 от Симеоновото племе – дванадесет хиляди; от Левиевото племе – дванадесет хиляди; от Исахаровото племе – дванадесет хиляди;
8 от Завулоновото племе – дванадесет хиляди; от Йосифовото племе – дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе – дванадесет хиляди подпечатани.
9 (D)След това видях, и ето, голямо множество, което никой на можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици, стоящи пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,
10 (E)и викаха с висок глас: Спасението е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца!
11 (F)И всички ангели стояха около престола и около старейшините и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола и се поклониха на Бога, като казваха:
12 (G)Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарност и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.
13 (H)Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечени в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?
14 (I)Аз му отговорих: Господине, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.
15 (J)Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.
16 (K)Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек;
17 (L)защото Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде пастир и ще ги изведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.