M’Cheyne Bible Reading Plan
22 1 В случай че някой завари крадец да подкопава и бъде ударен така, че той умре, да не се иска проливане на кръв за него. 2 Но ако над него слънцето вече е изгряло, да се иска проливане на кръв за него. Крадецът трябва да заплати. Ако това не му е възможно, да продадат самия него, за да се покрие откраднатото; 3 ако откраднатото се намери в ръцете му още живо, било вол, осел или овца, трябва да заплати двойно. 4 Ако някой допусне да се опасе нива или лозе, като пусне животното си да пасе в чужда нива, трябва да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.
5 Ако се появи огън, обхване трънака и изгори кръстците или класовете, или нивата, тогава този, който е причинил пожара, трябва да заплати.
6 Когато някой предаде на друг сребро или вещи за съхраняване и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, той трябва да плати двойно.
7 Но ако не се намери крадецът, тогава собственикът на къщата трябва да се заведе пред Божия съд, за да се разбере дали е сложил ръка върху имота на ближния си. 8 (A)При всяко тъжбено дело за вол, осел, овца, дреха, за всяко изгубено нещо, за което някой каже, че е негово, делото между двамата трябва да дойде пред Божия съд: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.
9 Ако някой предаде на друг за пазене осел, вол, овца или друг някакъв добитък и този добитък умре или се нарани, или бъде откаран, без да го види някой, 10 нека бъде положена клетва пред Господа от двамата, че онзи, който е приел, не е сложил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да приеме тази клетва, а другият да не плаща. 11 Но ако нещо бъде откраднато от него, трябва да заплати на стопанина му; 12 (B)обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за доказателство: разкъсаното няма да се плаща.
13 Ако някой заеме от друг добиче и то бъде наранено или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да заплати; 14 но ако стопанинът му е бил при него, няма да плаща; ако е било наето с пари, те ще отидат за наема.
Закон за посегателството над личността
15 Ако някой прелъсти несгодена девица и преспи с нея, да даде откуп за нея и да я вземе за жена. 16 (C)Но ако бащата откаже да се съгласи, трябва да заплати в пари според откупа за девиците.
17 (D)Магьосница жива да не оставиш.
18 (E)Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.
19 (F)Който принася жертви на божество освен само на Господа, да бъде изтребен.
20 (G)(H)Чужденец да не потискаш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египет. 21 (I)Да не угнетявате нито вдовица, нито сираче. 22 Ако ги притесняваш и те извикат към Мене, Аз ще послушам вика им; 23 тогава гневът Ми ще се разпали, с меч ще ви избия, жените ви ще останат вдовици, а децата ви – сираци. 24 (J)Ако дадеш назаем пари на някой беден твой съсед сред народа Ми, да не постъпваш с него като лихвар – не му налагай лихва.
25 (K)Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез слънце, 26 защото тя за него е единствената завивка, тя е покривало за тялото му: с какво ще спи той? И когато викне към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.
27 (L)Бога не проклинай и началника на твоя народ не хули!
28 Не закъснявай да Ми принасяш първите плодове от вършитбата и от твоето ново вино. Първородния от синовете си да Ми посветиш. 29 (M)Същото прави с вола си и с овцата си – седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги посвети на Мене.
30 (N)Свети човеци трябва да бъдете за Мене! Затова не яжте месо, разкъсано от полски зверове, а го хвърляйте на псетата.
Предвечното Слово
1 (A)(B)В началото[a] беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То беше в началото у Бога. 3 (C)Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало. 4 (D)У Него беше животът, и животът беше светлината на човеците. 5 И светлината свети в мрака; и мракът не я обзе.
Йоан – предтеча на Спасителя
6 (E)Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога. 7 (F)Той дойде за свидетелство, за да свидетелства за светлината, тъй че всички да повярват чрез него. 8 Той не беше светлината, но беше изпратен да свидетелства за светлината.
Словото се въплътява
9 (G)Съществуваше тази истинска светлина, която дойде в света и просветлява всеки човек[b]. 10 (H)Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна[c]. 11 То дойде при Своите Си, но Своите не Го приеха. 12 (I)А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца. 13 (J)Те не се родиха от кръвта на земни родители, нито от плътско желание, нито от мъжко желание, но от Бога.
14 (K)И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца. 15 (L)Йоан свидетелстваше за Него и гръмко възвестяваше: „Този е, за Когото казах: ‘Той идва след мене, но ме превъзхожда, понеже съществуваше преди мене’.“ 16 От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат, 17 защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос. 18 (M)Никой никога не е видял Бога. Единородният Син[d], Който е у Отец[e], Той ясно Го разкри.
Свидетелство на Йоан Кръстител за Месия
19 (N)Ето това е свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха свещеници и левити от Йерусалим да го попитат: „Ти кой си?“ 20 (O)Той изповяда и не отказа да отговори, а заяви: „Аз не съм Христос.“ 21 (P)Тогава го попитаха: „Кой си ти? Илия ли си?“ Йоан им отговори: „Не съм.“ Пак попитаха: „Ти ли си Пророкът?“ А той отговори: „Не съм.“ 22 И го запитаха: „Кажи кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни изпратили! Какво ти казваш за себе си?“ 23 (Q)Той рече: „Аз съм гласът на викащия в пустинята: Пригответе пътя за Господа! – както е казал пророк Исаия.“
24 А питащите бяха изпратени от фарисеите. 25 И те го попитаха: „Защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?“ 26 Йоан им отговори: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. 27 (R)Този е, Който идва след мене. Той ме превъзхожда[f] и аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му.“ 28 Това стана във Витавара[g] отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше.
Свидетелство на Йоан Предтеча при кръщаването на Иисус Христос
29 (S)На следващия ден Йоан видя Иисус, че идва към него, и каза: „Ето Божия Агнец, Който взема греха на света. 30 (T)Този е, за Когото казах: ‘След мене идва Мъж, Който ме превъзхожда, защото съществуваше преди мене.’ 31 И аз не Го знаех[h], но затова дойдох да кръщавам с вода, за да стане известен на Израил.“ 32 (U)Тогава Йоан свидетелстваше, като казваше: „Видях Духа да слиза от небето като гълъб и да остава над Него. 33 (V)Аз не Го знаех, но Този, Който ме изпрати да кръщавам с вода, ми рече: ‘Над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух.’ 34 И видях това и свидетелствам, че Този е Синът Божий.“
Първите апостоли
35 На следващия ден Йоан пак стоеше там с двама от учениците си. 36 И когато съгледа Иисус да минава, каза: „Ето Божия Агнец!“ 37 Двамата ученици чуха какво каза той и последваха Иисус. 38 А Иисус, като се обърна и видя, че Го следват, каза им: „Какво искате?“ Те Му отговориха: „Рави“ – което значи „Учителю“ – „къде живееш?“ 39 Той им отговори: „Елате и вижте.“ Те отидоха с Него и видяха къде живее. И останаха при Него през този ден. Беше около четири часа след обяд. 40 Единият от двамата, които чуха за Иисус от Йоан и Го последваха, беше Андрей, братът на Симон Петър.
41 Той пръв[i] намери брат си Симон и му каза: „Намерихме Месия“, което в превод значи „Христос“. 42 (W)И го заведе при Иисус. А Иисус се вгледа в него и рече: „Ти си Симон, син на Йона. Ти ще се наречеш Кифа“, което значи Петър[j].
43 На другия ден Иисус пожела да отиде в Галилея. Той намери Филип и му каза: „Следвай Ме!“ 44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър. 45 (X)Филип намери Натаниил и му каза: „Намерихме Иисус, син на Йосиф, от Назарет, за Когото Мойсей писа в Закона, а също и пророците.“ 46 (Y)А Натаниил му каза: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ Филип му отговори: „Ела и виж!“ 47 Иисус видя да идва при Него Натанаил и каза за него: „Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство.“ 48 Натанаил Го запита: „Откъде ме познаваш?“ Иисус отговори: „Преди да те повика Филип, Аз те видях, когато беше под смокинята.“ 49 (Z)Натанаил отговори: „Учителю, Ти си Божият Син! Ти си Израилевият Цар!“ 50 Иисус в отговор му каза: „Затова ли повярва, понеже ти казах, че те видях под смокинята? Ще видиш по-големи неща от това.“ 51 (AA)И добави: „Истината, истината ви казвам: отсега нататък[k] ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и да слизат над Сина човешки.“
Покаянието на смирения Йов
40 [a] В отговор Господ продължи да говори на Йов: 2 „С Мене ли, Всемогъщия, искаш да спориш? Онзи, който обвинява Бога, той трябва да даде отговор!“
3 Тогава Йов отговори на Господа и каза: 4 „Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста. 5 Веднъж говорих и няма да отговарям, два пъти дори говорих, но повече няма.“
Речта на Бога от бурята. Бог е над силите на злото
6 От бурята Господ каза на Йов в отговор: 7 „Препаши кръста си като героичен мъж, Аз ще те питам, а ти ми отговаряй! 8 Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, за да оправдаеш себе си? 9 Твоята ръка като Божията ли е? И можеш ли да извисиш гръмовит глас като Бога?
10 Със слава и величие се украси тогава и се облечи в блясък и великолепие! 11 Излей потока на своя гняв, погледни всичко, което е горделиво, и го унизи! 12 Погледни всичко, което е високомерно, и го принизи, смажи нечестивите на тяхното място! 13 Зарий ги всички заедно в праха на нищожеството и забули лицата им в мрак. 14 Тогава ще те възхваля, понеже твоята десница те спасява.
Бехемотът[b]
15 Ето бехемота, който съм създал, както и тебе! Трева пасе той като вол. 16 Ето неговата сила е в бедрата му и неговата мощ е в мускулите на корема му. 17 Размахва като кедър опашката си, сухожилията на бедрата му са преплетени. 18 Костите му са като бронзови тръби, а кокалите му са като железни колове.
19 Той е първенец на Божиите творения. Само Този, Който го е създал, може да приближи меча си до него. 20 Планините му носят храна и всички диви животни играят край него там. 21 Той си почива под лотосови храсталаци, в убежище от тръстика и в тресавище. 22 Лотосовите стъбла го покриват със сянка, върби край потока го прикриват. 23 Ето когато реката бушува, той не бърза; остава спокоен, дори Йордан да се влива в устата му. 24 Кой би застанал насреща му и би прокарал ловно въже през ноздрите му?
Левиатан[c]
25 [d] Можеш ли да ловиш левиатан с въдица и с връв да вържеш езика му? 26 Ще прекараш ли през носа му тръстикова връв? Ще пробиеш ли бузата му с кука? 27 Ще ти се моли ли много, ще ти говори ли кротко? 28 Ще сключи ли съюз с тебе? Ще го вземеш ли завинаги за свой роб? 29 Ще се забавляваш ли с него като с птичка? Може ли да го вържеш на връв заради своето момиче? 30 Ще го спазаряват ли риболовци, ще го делят ли между търговци? 31 Можеш ли да намушкаш кожата му с остриета и с риболовен харпун – неговата глава? 32 Опитай, постави ръката си на него! Помни за борбата! Не прави това повторно!
Апостолът в защита на своето служение
10 Сам аз, Павел, който уж съм бил смирен, когато съм лично сред вас, и дързък спрямо вас, когато съм далече, ви призовавам с Христова кротост и снизхождение 2 и ви моля да не се налага и когато съм при вас, да прибягна към дързостта с онази убеденост, с която възнамерявам да се опълча против някои, които мислят, че ние действаме с човешко мерило. 3 Защото, макар и да живеем в плът, не воюваме от човешки подбуди. 4 (A)Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли 5 и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос. 6 Готови сме да накажем всяко непослушание, когато вашето послушание стане пълно.
7 Погледнете нещата, каквито са! Който е уверен за себе си, че принадлежи на Христос, нека изхождайки от себе си, да прецени също, че както той е Христов, така и ние сме Христови. 8 (B)Защото, дори и да се похваля малко повече с нашата власт, която Господ ни даде, за да ви подкрепим, а не да ви унищожим, няма да се засрамя. 9 Не искам да излезе, че ви заплашвам с посланията си, 10 защото казват: „Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му – никаква.“ 11 Който приказва такива неща, нека има предвид, че каквито сме на думи в посланията си, когато отсъстваме, такива сме и в делата си, когато присъстваме.
12 (C)Наистина не смеем да се определяме или сравняваме с някои, които сами препоръчват себе си. Те не могат да разберат, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. 13 Ние обаче няма да се хвалим без мярка, а според определената ни от Бога мярка, с която ни довежда дори и до вас. 14 Нямаше да си позволим да се хвалим, ако не бяхме стигнали до вас. Но понеже стигнахме чак до вас с благовестието за Христос, 15 (D)затова няма да се хвалим без мярка с чужди трудове. Надяваме се обаче, като расте вярата ви, да се увеличи и разрасне и нашият дял сред вас, 16 така че да благовестим и по-далече от вас, а не да се хвалим с готовото в чужд дял. 17 (E)И който се хвали, с Господа да се хвали. 18 Защото достоен е не този, който сам се препоръчва, а когото Господ препоръчва.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.