M’Cheyne Bible Reading Plan
ЙОСИФ И НЕГОВИТЕ БРАТЯ
Сънят на Йосиф и омразата на братята му
37 (A)А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец.
2 (B)Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 (C)А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.
4 (D)Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.
5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
6 Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:
7 (E)Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.
9 (F)А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 (G)Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 (H)И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи.
Йосиф продаден от братята си
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.
14 (I)И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.
15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?
16 (J)А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.
17 (K)И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.
18 (L)А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.
19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.
20 (M)Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 (N)Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.
22 Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 (O)После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 (P)Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?
27 (Q)Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 (R)Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.
29 (S)А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 (T)Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?
31 (U)Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 (V)И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.
34 (W)И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.
35 (X)Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
36 (Y)А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.
Порицание на фарисеите
7 (A)Около Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. немити.
3 (Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите;
4 и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)
5 (B)И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?
6 (C)А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано:
„Този народ Ме почита с устните си,
но сърцето им стои далеч от Мен.
7 (D)Обаче напразно Ме почитат,
като преподават за поучение човешки заповеди.“
8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща.
9 И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 (E)Защото Моисей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
11 (F)Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога,
12 вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.
Кое прави човека нечист
14 (G)И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15 (H)Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 (I)Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
17 (J)И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти.)
20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
21 (K)Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
Вярата на една езичница
24 (L)И като стана оттам, отиде в Тирските и Сидонските земи; и влезе в една къща и не искаше никой да знае къде е Той; но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26 (Жената беше гъркиня, родом сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони нечистия дух от дъщеря ѝ.
27 А Исус ѝ каза: Оставѝ да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата.
28 А тя Му отговори: Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата.
29 И Той ѝ каза: За тази дума – иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, жената намери детето легнало на постелката и бесът беше излязъл.
Изцеление на глухонемия
31 (M)След като излезе пак из Тирските земи, Исус дойде през Сидон към Галилейското езеро, като прекосяваше пределите на Десетоградие.
32 (N)И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него.
33 (O)Исус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;
34 (P)и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, което значи: Отворѝ се.
35 (Q)И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36 (R)И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37 защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Йов проговори:
3 (A)Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5 (B)Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8 (C)Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11 (D)Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 (E)Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14 (F)Заедно с царе и съветници на земята,
които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато,
които напълниха къщите си със сребро;
16 (G)или като скрито пометнато, нямаше да ме има,
както младенци, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18 (H)Заедно се успокояват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20 (I)Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата,
21 (J)които копнеят за смъртта и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища –
22 които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23 (K)Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит
и който Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене идва ми въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи;
и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
но пак смущение ме нападна.
Вярващият в Исус Христос – свободен от Закона
7 Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека, само докато той е жив?
2 (A)Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от закона на мъжа.
3 (B)И така, ако докато е жив мъжът ѝ, тя се омъжи за друг мъж, става прелюбодейка; но ако умре мъжът ѝ, свободна е от този закон и не става прелюбодейка, ако се омъжи за друг мъж.
4 (C)И така, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, т. е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
5 (D)Защото когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;
6 (E)но сега, като умряхме спрямо това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква.
Човекът под властта на греха
7 (F)Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“
8 (G)Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9 И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10 (H)намерих, че самата заповед, която беше дадена да докара живот, ми докара смърт.
11 (I)Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
12 (J)Така че законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра.
13 Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът, за да се покаже, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.
14 (K)Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15 (L)Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.
16 Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
17 (M)Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
18 (N)Защото зная, че у мене, т. е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
19 Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша.
20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее у мен.
21 И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.
22 (O)Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
23 (P)но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?
25 (Q)Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ. И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.