M’Cheyne Bible Reading Plan
Сънят на Яков във Ветил
28 (A)Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, заръча му, като каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.
2 (B)Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лаван.
3 (C)И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така че да произлязат от тебе редица племена;
4 (D)и даденото на Авраам благословение да го даде на теб и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам.
5 Така Исаак изпрати Яков; и той отиде в Падан-арам при Лаван, син на сириеца Ватуил и брат на Ревека, майка на Яков и Исав.
6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-арам да си вземе жена оттам, и че като го благослови, му поръча му: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;
7 и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-арам;
8 (E)и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се харесваха на баща му Исаак,
9 (F)то Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.
10 (G)И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.
11 И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.
12 (H)Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.
13 (I)А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.
14 (J)Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.
15 (K)Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.
16 (L)А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.
17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.
18 (M)На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.
19 (N)И нарече онова място Ветил[a]; а преди името на града беше Луз.
20 (O)Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21 (P)така че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог
22 (Q)и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.
Исус пред Пилат
27 (A)А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус.
2 (B)И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат.
3 (C)Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза:
4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли.
5 (D)И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.
6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
7 И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци.
8 (E)Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива.
9 (F)Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните,
10 и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“
11 (G)А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш.
12 (H)И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
13 (I)Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?
14 Но Той не му отговори нито на едно обвинение[a], така че управителят много се чудеше.
15 (J)А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.
16 А тогава имаха един прословут затворник на име Варава.
17 И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос?
18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.
19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него.
20 (K)А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт.
21 Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава.
22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат!
23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!
24 (L)И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете.
25 (M)А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни.
26 (N)Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие.
Издевателството на войниците
27 (O)Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота.
28 (P)И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия.
29 (Q)Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски!
30 (R)И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата.
31 (S)И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.
Разпъването и кръстната смърт на Исус Христос
32 (T)А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
33 (U)И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място[b],
34 (V)дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие.
35 (W)И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий.
36 (X)И седяха там да Го пазят.
37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар.
38 (Y)Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво.
39 (Z)А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха:
40 (AA)Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста.
41 Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха:
42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.
43 (AB)Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
44 По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.
45 (AC)А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя.
46 (AD)А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
47 Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия.
48 (AE)И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие.
49 А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50 (AF)А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
51 (AG)И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,
53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.
54 (AH)А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога.
55 (AI)Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха;
56 (AJ)сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
57 (AK)И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус.
58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.
59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница
60 (AL)и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде.
61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:
63 (AM)Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.
64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете.
66 (AN)А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка.
Мардохей моли за помощ Естир
4 (A)А Мардохей, като научи за всичко, което беше станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и викаше силно и горчиво.
2 Той дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.
3 И във всяка област, където стигна тази заповед и указът на царя, между юдеите настана голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище, постлано под себе си, и пепел.
4 И момичетата и евнусите на Естир влязоха и ѝ известиха за това; и царицата се смути много. Тя прати дрехи, за да облекат Мардохей и да съблекат вретището от него; но той не прие.
5 Тогава Естир повика Атах, един от евнусите на царя, когото той беше определил да ѝ слугува, и му заповяда да отиде при Мардохей да научи какво е това и защо е то.
6 И така, Атах излезе при Мардохей на градския площад, който беше пред царската порта.
7 (B)Мардохей му съобщи всичко, което беше станало, и точното количеството на среброто, което Аман беше обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8 (C)Даде му и препис от писаното в указа, който беше издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да ѝ го обясни, и да ѝ заръча да влезе при царя, за да му се помоли и да направи прошение за народа си.
9 И така, Атах дойде и съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10 Естир говорѝ на Атах и му даде заповед да съобщи на Мардохей така:
11 (D)Всички царски служители и народът от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него – да бъде умъртвен, освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни, откакто аз не съм викана да вляза при царя.
12 И известиха на Мардохей думите на Естир.
13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всички юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.
14 Защото, ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?
15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей:
16 (E)Иди, събери всички юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина.
17 И така, Мардохей отиде и извърши всичко, което му беше заповядала Естир.
Пътуването за Рим
27 (A)И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 (B)И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 (C)На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.
7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.
8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
9 (D)Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.
12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Морската буря
13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23 (E)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
24 (F)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
25 (G)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26 (H)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
34 (I)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
35 (J)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
37 (K)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението
39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 (L)Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 (M)а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.