M’Cheyne Bible Reading Plan
Женитбата на Исаак за Ревека
24 (A)А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко,
2 (B)Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;
3 (C)и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4 (D)а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.
5 А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
7 (E)Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.
8 (F)Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.
10 (G)И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
11 (H)Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12 (I)Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.
13 (J)Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
14 (K)Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти – нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
15 (L)Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
16 (M)Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.
18 (N)А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.
19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.
20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
21 (O)А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не.
22 (P)Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:
23 Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24 (Q)А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.
25 Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.
26 (R)Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа.
27 (S)И каза: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като Господ отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.
28 А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.
29 (T)Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора.
30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.
31 (U)И му каза: Влез, ти, благословен от Господа. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
32 (V)И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него.
33 (W)И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай.
34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.
35 (X)Господ е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
36 (Y)И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.
37 (Z)Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
38 (AA)А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.
39 (AB)Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене.
40 (AC)Но той ми отговори: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
41 (AD)Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42 (AE)И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
43 (AF)ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
44 и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.
45 (AG)Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия.
46 И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.
47 (AH)Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.
48 (AI)Наведох се и се поклоних на Господа, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
49 (AJ)И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
50 (AK)А Лаван и Ватуил отговориха: От Господа стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.
51 (AL)Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
52 (AM)Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
53 (AN)И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.
54 (AO)След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми.
55 А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.
56 Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.
57 А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.
58 И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.
59 (AP)И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и Авраамовия слуга с хората му.
60 (AQ)И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
61 Ревека и слугите ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.
62 (AR)А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
63 (AS)И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили.
64 (AT)Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата.
65 Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.
67 (AU)Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.
За фарисеите
23 Тогава Исус заговори на народа и на учениците Си:
2 (A)На мястото на Моисей са седнали книжниците и фарисеите.
3 (B)Затова всичко, което ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.
4 (C)Защото овързват тежки и непоносими бремена и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат даже с пръст да ги побутнат.
5 (D)А вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите[a] си и правят големи полите на дрехите си,
6 (E)и обичат първото място при угощенията и първите столове в синагогите,
7 и поздравите по пазарите, и хората да ги наричат учители.
8 (F)Но вие не наричайте себе си учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец – Небесният.
10 Не наричайте себе си и наставници, защото Един е вашият Наставник – Христос.
11 (G)А по-големият между вас нека ви бъде служител.
12 (H)А който възвисява себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси.
Изобличение на книжниците и фарисеите
13 (I)Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат.
14 (J)Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, дори и когато за показ дълго се молите; затова ще приемете по-голямо осъждане.
15 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
16 (K)Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
17 (L)Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?
18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
19 (M)Безумни и слепи! Че кое е по-голямо – дарът ли или олтарът, който освещава дара?
20 И така, който се закълне в олтара, заклева се в него и във всичко, което е върху него.
21 (N)И който се закълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.
22 (O)И който се закълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
23 (P)Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.
24 Слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!
25 (Q)Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото почиствате външността на чашата и блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и насилие.
26 Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.
27 (R)Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
28 Също така и вие отвън изглеждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
29 (S)Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците и украсявате гробовете на праведните, и казвате:
30 Ако ние бяхме живели в дните на бащите си, нямаше да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
31 (T)с което свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците.
32 (U)Допълнете и вие мярката на бащината си вина.
33 (V)Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете осъждането в пъкъла?
Оплакването на Йерусалим
34 (W)Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще ги гоните от град в град;
35 (X)за да дойде върху вас цялата кръв на праведниците, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.
36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение.
37 (Y)Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте!
38 Ето, вашият дом се оставя пуст.
39 (Z)Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господнето име.
Реформите на Неемия
13 (A)В същия ден, като четяха Моисеевата книга и народът слушаше, в нея се намери писано, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество,
2 (B)защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.
3 (C)И като чуха закона, отлъчиха от Израил всички чужденци, смесени с него.
4 А въпреки това свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,
5 (D)приготви за него голяма стая, където преди слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.
6 (E)Но когато ставало всичко това, аз не бях в Йерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като измолих позволение от царя,
7 (F)пак дойдох в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив беше направил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.
8 И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.
9 (G)Тогава заповядах и очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.
10 (H)После забелязах, че дяловете на левитите не им били давани, така че левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побегнали всеки в селото си.
11 (I)Тогава изобличих по-главните мъже, като казах: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побегналите служители и ги поставих на мястото им.
12 (J)Тогава цяла Юдея донесе в складовете десятъка от житото, от виното и от дървеното масло.
13 (K)И поставих за пазачи на складовете свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федайя, и при тях Анан, син на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им беше да раздават на братята си.
14 (L)Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за службата при Него.
15 (M)През онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.
16 Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.
17 (N)Тогава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
18 (O)Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израил, като осквернявате съботата.
19 (P)Затова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.
20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.
21 И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.
22 (Q)И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост.
23 (R)После в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,
24 чиито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.
25 (S)Изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.
26 (T)Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.
27 (U)А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?
28 (V)И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.
29 (W)Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.
30 (X)Така ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му;
31 (Y)наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.
23 (A)И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 (B)А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
3 (C)Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!
4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 (D)И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“
6 (E)А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
8 (F)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 (G)И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?
10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
11 (H)А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.
Заговорът срещу Павел
12 (I)И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.
15 А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.
16 Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?
20 (J)А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.
21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.
22 И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
Отвеждането на Павел в Цезарея
23 Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.
24 Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!
27 (K)Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.
28 (L)И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион;
29 (M)и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.
30 (N)И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве.
31 И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32 И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33 А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.
34 (O)А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза:
35 (P)Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.