M’Cheyne Bible Reading Plan

Давид освобождава град Кеил. Бягството му оттам

23 Съобщиха на Давид: „Ето филистимци нападнаха Кеил и разграбват харманите.“ ² И Давид попита Господа: „Да отида ли да разбия тези филистимци?“ И Господ отговори на Давид: „Иди и ще разбиеш филистимците, и ще избавиш Кеил.“ ³ Но хората на Давид му казаха: „Ето ние още оттук в Юдея се страхуваме, а как ще тръгнем към Кеил срещу бойните редове на филистимците?“ ⁴ Тогава Давид запита Господа отново. И Господ му отговори: „Стани, слез в Кеил, понеже Аз ще предам филистимците в ръцете ти.“ ⁵ И Давид потегли с хората си за Кеил, би се с филистимците, отне им стадата и им нанесе голямо поражение. Така той спаси жителите на Кеил.

⁶ Когато Авиатар, син на Ахимелех, избяга при Давид в Кеил, той дойде с ефод в ръката си. ⁷ И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеил. Саул каза: „Бог го предаде в ръцете ми, защото сам се затвори, тъй като е влязъл в град, който има порти и заключалки.“ ⁸ И Саул призова целия народ на война, за да слезе при Кеил, да обсади Давид и хората му. ⁹ Когато Давид узна, че Саул е замислил нещо лошо против него, каза на свещеник Авиатар: „Донеси ефода!“ ¹⁰ И Давид каза: „Господи, Боже Израилев! Твоят слуга чу със сигурност, че Саул иска да дойде в Кеил и да разруши града заради мене. ¹¹ Ще ме предадат ли жителите на Кеил в ръцете му? Ще дойде ли Саул, както чу Твоят слуга? Господи, Боже Израилев, извести на своя слуга!“ И Господ каза: „Ще дойде.“ ¹² И Давид попита: „Ще предадат ли жителите на Кеил мене и моите хора в ръцете на Саул?“ И Господ каза: „Ще предадат.“ ¹³ Тогава Давид и хората му, около шестстотин души, станаха и излязоха от Кеил, и странстваха, където можеха. Когато беше съобщено на Саул, че Давид е избягал от Кеил, той се отказа от похода.

Странстване на Давид

¹⁴ А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му. ¹⁵ Обаче Давид видя, че Саул е потеглил, за да посегне на живота му, и остана в пустинята Зиф, в гората. ¹⁶ И Сауловият син Йонатан стана, отиде при Давид в Хореш, укрепи надеждата му в Бога ¹⁷ и му каза: „Не се страхувай, защото ръката на баща ми Саул няма да те стигне и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда втори след тебе. Също и баща ми Саул знае, че ще бъде така.“ ^18 (A)Тогава двамата сключиха съюз пред Господа. Давид остана в гората, а Йонатан се завърна в дома си.

^19 (B)Но зифците отидоха при Саул в Гива и казаха: „Давид се крие при нас на непристъпни места в гората по хълма Хахил, надясно от Йесимон. ²⁰ И сега, царю, ако желаеш, ела, а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.“ ²¹ И Саул отвърна: „Благословени да сте от Господа, защото ме пожалихте. ²² Идете и установете още, узнайте и вижте мястото, където е той, кой го е видял там, понеже ми казаха, че е твърде хитър. ²³ Вижте и разузнайте всички укрития, в които би могъл да се скрие там, и се върнете при мене със сигурно известие. Тогава ще дойда с вас. И ако е в страната, ще го търся между всички родове на племето на Юда.“ ²⁴ Те станаха и отидоха в Зиф преди Саул.

Но Давид и неговите хора бяха в пустинята Маон, в долината Арава на юг от Йесимон. ²⁵ Саул и неговите хора потеглиха да го търсят. Съобщиха на Давид и той слезе към скалата, и пребиваваше в пустинята Маон. Като чу това, Саул започна да преследва Давид в пустинята Маон. ²⁶ И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и неговите хора бяха от другата страна на хълма. Когато Давид уплашено бягаше да се отдалечи от лицето на Саул, а Саул и хората му искаха да обградят Давид и неговите хора, за да ги уловят, ²⁷ дойде пратеник при Саул и каза: „Побързай и ела, понеже филистимците нападнаха страната!“ ²⁸ Тогава Саул се върна от преследването на Давид и потегли срещу филистимците, поради което мястото беше наречено Села-Хамамлекот^[a].

Примерът на апостолите

4 Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни. ² А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен. ³ Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си, ^4 (A)защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. ^5 (B)Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.

⁶ Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате^[a] повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг. ⁷ Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал? ⁸ Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас! ⁹ Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт^[b], понеже станахме зрелище за света – за ангелите и за хората. ¹⁰ Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни. ^11 (C)Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни ^12 (D)и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, ^13 (E)хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет за света – и досега всички ни имат за отрепки.

^14 (F)Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца. ^15 (G)Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието. ^16 (H)Затова ви моля, подражавайте ми, както аз – на Христос^[c]. ^17 (I)По тази причина изпратих при вас Тимотей, който е мое обично и вярно в името на Господа дете; той ще ви припомни моите напътствия за вярата в Христос, както аз уча навсякъде, във всяка църква. ¹⁸ Някои са се възгордели, мислейки, че няма да дойда при вас. ¹⁹ Ще дойда скоро при вас, ако Господ пожелае, и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели. ²⁰ Защото Божието царство не е в думите, а в силата. ²¹ Какво искате? С пръчка ли да дойда при вас или с обич и доброта?

Призоваване на Йезекиил за пророк. Видение за свитъка

2 ^(A)И Той ми каза: „Сине човешки, изправи се на краката си и Аз ще говоря с тебе.“ ^2 (B)И Духът влезе в мене, когато ми говореше, и ме постави на крака. И се вслушах в това, което ми говореше. ^3 (C)И Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при Израилевите синове, при непокорен народ, който възнегодува против Мене. Те и предците им съгрешават срещу Мене до ден днешен. ⁴ И тези синове, при които те изпращам, са упорити и коравосърдечни. И ти ще им кажеш: ‘Така говори Господ Бог.’ ^5 (D)И те независимо дали те слушат или се въздържат, защото са размирен дом, ще узнаят, че е имало пророк между тях.

^6 (E)А ти, сине човешки, не се страхувай от тях, нито се бой от техните думи, защото тръни и бодили са с тебе и ти седиш върху скорпиони. Не се страхувай от техните думи и не се плаши от тяхното лице, защото са размирен дом. ⁷ И се обърни към тях с Моите думи – независимо дали слушат, или се въздържат, – защото те са размирни.

⁸ А ти, сине човешки, чуй какво ще ти говоря: не бъди размирен като този размирен дом. Отвори устата си и изяж, което ще ти дам!“ ⁹ Тогава погледнах и ето ръка, протегната към мен, и в нея изписан свитък. ^10 (F)И Той го разви пред мене. И беше изписан отвътре и отвън. И в него беше написано: „плачове, стенание и ридание“.

Псалом, посветен на покаянието

38 Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.