M’Cheyne Bible Reading Plan

Отмъщение на Самсон над филистимците

15 След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като донесе едно яре, и каза на баща ѝ: „Ще вляза в стаята при жена си.“ Но баща ѝ не му позволи да влезе. ² Той каза: „Аз наистина помислих, че ти е омръзнало от нея и я дадох на приятеля ти! Ето по-малката сестра е по-хубава от нея – нека тя бъде твоя вместо нея.“ ³ Но Самсон каза пред всички: „Сега ще бъда свободен от вина пред филистимците, ако им причиня нещо лошо.“ ⁴ Тогава Самсон отиде и налови триста лисици, взе факли, свърза опашка с опашка и привърза по една факла между две опашки. ⁵ След това запали факлите и пусна лисиците из житните ниви на филистимците. Така той изгори и снопи, и непожънато жито, както и лозя и маслинови градини. ⁶ Когато филистимците попитаха: „Кой направи това?“, отговориха: „Самсон, зетят на тимненеца, понеже той отнел жена му и я дал на приятеля му.“ Тогава филистимците отидоха и изгориха с огън нея и баща ѝ. ⁷ Самсон им каза: „Щом постъпвате така, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще престана.“ ⁸ Със силни удари той им изпотроши пищялите и бедрата. След това се завърна в скалната пещера при Етам и заживя там.

⁹ Тогава филистимците потеглиха за битка, разположиха стан в Юдея и се разпростряха чак до Лехи. ¹⁰ Юдеите ги попитаха: „Защо сте тръгнали против нас?“ Те отговориха: „Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него така, както той постъпи с нас.“ ¹¹ Затова три хиляди юдеи отидоха в скалната пещера при Етам и казаха на Самсон: „Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво ни докара?“ Той им отговори: „Както те постъпиха с мене, така постъпих и аз с тях.“ ¹² Тогава те му казаха: „Дошли сме да те свържем, за да те предадем под властта на филистимците.“ А Самсон настоя пред тях: „Закълнете ми се, че няма да ме убиете.“ ¹³ Те му отговориха: „Не, ние само ще те вържем и ще те предадем под властта им, но да те убием – това няма да направим.“ И така, те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалната пещера.

¹⁴ Когато Самсон беше доведен до Лехи, филистимците го посрещнаха с радостни викове. Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той разкъса въжетата, с които бяха вързани раменете му, като да бяха нишки, обгорели от огън, и оковите му сякаш се стопиха от ръцете му. ¹⁵ Намери прясна, още кървава челюст от осел, грабна я с ръка и уби с нея хиляда мъже. ¹⁶ Тогава Самсон викна: „С челюст от осел натрупах аз купища върху купища, с челюст от осел убих хиляда мъже.“ ¹⁷ След като изговори това, той хвърли челюстта надалече и нарече това място Рамат-Лехи^[a].

¹⁸ После Самсон изпита изгаряща жажда и викна към Господа с думите: „Ти извърши чрез Своя служител тази голяма победа. А сега – да умра ли от жажда и да падна в плен на необрязаните?“ ¹⁹ Тогава Бог отвори яма в Лехи и от нея бликна вода. След като се напи, жизненият му дух се възвърна, и той отново оживя. Затова изворът при Лехи и до ден днешен се нарича Ен-Хакоре^[b].

^20 (A)Самсон управляваше като съдия над Израил в дните на филистимците в продължение на двадесет години.

Апостол Павел в Ефес

19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици ^2 (A)и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“ ^3 (B)Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“ ^4 (C)Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“ ⁵ Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус. ^6 (D)И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват. ⁷ Всички бяха около дванадесет души.

⁸ Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство. ^9 (E)Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран. ¹⁰ Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия – юдеи и елини, чуха словото на Господ Иисус.

Синовете на Скева

^11 (F)А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел. ¹² Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.

^13 (G)Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“ ¹⁴ Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник. ¹⁵ А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“ ¹⁶ И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща. ^17 (H)Това стана известно на всички юдеи и елини, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше. ¹⁸ И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си. ¹⁹ А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми сребро. ^20 (I)Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече.

Размирици в Ефес

^21 (J)След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“ ^22 (K)И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия.

^23 (L)По онова време настана голямо вълнение относно Божия път. ²⁴ Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба, ^25 (M)като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък! ^26 (N)А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове. ²⁷ Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“ ^28 (O)Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“ ^29 (P)И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел. ³⁰ Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха. ³¹ Също и някои от управителите на областта Азия, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра. ³² И тъй, едни крещяха едно, други – друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали. ³³ По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа. ³⁴ Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“ ³⁵ Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол? ³⁶ И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено. ³⁷ А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви^[a] са хулили. ³⁸ Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули – нека подадат жалба един против друг. ³⁹ Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание. ^40 [b] Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.

Пророк Йеремия изобличава Анания

28 ^(A)И случи се в началото на царуването на Седекия, юдейския цар, в петия месец на четвъртата година, пророкът от Гаваон Анания, син на Азур, ми каза пред очите на свещениците и народа следното: ² „Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Ще строша хомота на вавилонския цар. ³ След две години ще върна на това място всичките съдове на Господния дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от това място и ги отнесе във Вавилон. ⁴ Аз ще върна на това място, казва Господ, и царя на Юдея Йехония, син на Йоаким, и всичките пленени юдеи, откарани във Вавилон, защото ще строша хомота на вавилонския цар’.“

⁵ Тогава пророк Йеремия отвърна на пророк Анания пред очите на свещениците и на целия народ, които стояха в Господния дом. ⁶ И пророк Йеремия каза: „Така да бъде! Нека Господ да направи така! Нека изпълни, каквото ти пророкува, и върне обратно вещите на Господния дом и всички откарани в плен от Вавилон на това място! ⁷ Обаче чуй сега това слово, което аз ти говоря пред всички и пред целия народ. ⁸ Пророците, които от древността бяха преди тебе и преди мене, предсказваха война, бедствие и мор срещу много страни и царства. ^9 (B)Но ако пророкът предсказва мир, едва когато предсказаното слово се сбъдне, тогава се разбира, че Господ наистина го е изпратил.“

¹⁰ Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Йеремия и го строши. ¹¹ И Анания каза в присъствието на целия народ следното: „Така казва Господ: ‘По същия начин ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносор след две години и ще го снема от врата на всички народи’.“ А пророк Йеремия отиде по пътя си.

¹² А след като пророк Анания беше строшил хомота на пророк Йеремия, Господ отправи слово към Йеремия: ¹³ „Иди и кажи на Анания: ‘Така казва Господ: «Ти строши дървен хомот, но вместо него ще направиш железен хомот.»’ ^14 (C)Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Железен хомот поставих на всичките тези народи, за да слугуват на вавилонския цар Навуходоносор и ще му слугуват. Дадох му дори и полските зверове’.“ ¹⁵ Тогава пророк Йеремия каза на пророк Анания: „Чуй, Анания! Господ не те е пращал и ти лъжливо обнадеждаваш този народ. ^16 (D)Затова така казва Господ: ‘Ето Аз ще те изхвърля от лицето на земята. През тази година ще умреш, защото си подстрекавал бунт срещу Господ’.“

¹⁷ И пророк Анания умря в седмия месец на същата година.

Заговор за убийството на Иисус Христос

14 ^(A)(B)До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, ² но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“

Помазване на Иисус Христос във Витания

³ А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. ⁴ А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? ⁵ Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. ⁶ Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. ^7 (C)Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. ^8 (D)Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. ⁹ Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“

Предателството на Юда

^10 (E)Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. ¹¹ А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари^[a]. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус.

Тайната вечеря

^12 (F)(G)В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ ¹³ Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. ¹⁴ Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: ‘Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?’ ¹⁵ Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ ¹⁶ След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря.

^17 (H)А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. ^18 (I)Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ ¹⁹ А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?^[b]“ ²⁰ Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. ²¹ Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“

Установяване на евхаристията

^22 (J)Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ ^23 (K)И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. ^24 (L)Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. ²⁵ Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“

^26 (M)И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър

^27 (N)Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. ^28 (O)Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ ²⁹ А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ ^30 (P)Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ ³¹ Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите.

Иисус Христос в Гетсиманската градина

^32 (Q)Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ ³³ Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. ^34 (R)Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ ³⁵ След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. ^36 (S)И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ ³⁷ И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? ^38 (T)Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ ³⁹ Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. ⁴⁰ А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. ⁴¹ Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. ⁴² Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“

Залавяне на Иисус Христос

^43 (U)Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. ⁴⁴ А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ ⁴⁵ Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. ⁴⁶ А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. ⁴⁷ Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

⁴⁸ Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. ^49 (V)Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ ^50 (W)Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. ^51 (X)Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците^[c] заловиха и него. ⁵² Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях.

Иисус Христос на съд пред синедриона

^53 (Y)(Z)Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. ⁵⁴ А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня.

⁵⁵ Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, ⁵⁶ защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. ^57 (AA)И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: ^58 (AB)„Чухме Го да говори: ‘Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.’“ ⁵⁹ Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. ^60 (AC)Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ ^61 (AD)Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ ^62 (AE)А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ ⁶³ Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? ^64 (AF)Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт.

^65 (AG)Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници.

Отричането на апостол Петър

^66 (AH)Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. ⁶⁷ Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ ⁶⁸ Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел.

⁶⁹ Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ ⁷⁰ А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв^[d].“ ⁷¹ Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ ^72 (AI)Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.