M’Cheyne Bible Reading Plan
Увод
Окончателно завладяване на Ханаан след Иисус Навин
1 (A)(B)След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“ 2 Тогава Господ отговори: „Юда да потегли първи. Ето Аз вече предавам тази земя под негова власт.“ 3 А мъжете от племето на Юда казаха на мъжете от братовото племе на Симеон: „Потеглете заедно с нас към областта, която ни е определена с жребий, за да воюваме с ханаанците. След това ние ще потеглим заедно с вас към определената ви с жребий област.“ Така Симеоновото племе тръгна с тях. 4 Тогава мъжете от племето на Юда потеглиха. Господ предаде ханаанците и ферезейците под тяхна власт и те избиха десет хиляди души от тях във Везек. 5 В град Везек се натъкнаха на цар Адони-Везек, воюваха с него и разбиха ханаанците и ферезейците. 6 Адони-Везек побягна, но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете и на краката му. 7 Тогава Адони-Везек каза: „Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде и Бог.“ Доведоха го в Йерусалим, където и умря.
8 (C)Мъжете от племето на Юда воюваха против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч, града предадоха на огън. 9 (D)След това те тръгнаха да воюват с ханаанците, които живееха в планините, в южната земя и в низините. 10 (E)(F)Те воюваха също с ханаанците, които живееха в Хеврон – името на Хеврон по-рано беше Кириат-Арба; те убиха Шешай, Ахиман и Талмай[a].
11 Оттук потеглиха против жителите на Давир – името Давир по-рано беше Кириат-Сефер. 12 Тогава Халев каза: „Този, който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам за жена дъщеря си Ахса.“ 13 Превзе го Готониил, син на Кеназ, по-малкия брат на Халев. Затова Халев му даде за жена дъщеря си Ахса. 14 Когато тя беше доведена при него, Готониил я уговори да измоли от баща си една нива. Тогава тя слезе от осела. Халев я попита: „Какво искаш?“ 15 Тя му отговори: „Прояви към мене благоволение – понеже ти ми даде южна суха земя, дай ми сега и водни извори.“ Затова Халев ѝ даде горните извори и долните извори.
16 (G)Потомците на кенееца Йотор, тъст на Мойсей, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за юдейската пустиня, която е на юг от Арад, дойдоха и се заселиха сред народа. 17 (H)Мъжете от племето на Юда потеглиха заедно със сънародниците си от племето на Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Цефат, обрекоха града на изтребление и нарекоха този град Хорма. 18 Мъжете от племето на Юда превзеха също така и Газа с околностите ѝ, Аскалон с околностите му, както и Екрон с околностите му[b]. 19 (I)Господ беше с мъжете от племето на Юда. Така завладяха планината, но не можаха да прогонят жителите на долината, защото те имаха железни колесници. 20 (J)А на Халев те дадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей[c], и Халев изгони оттам тримата синове на Енак. 21 (K)Но мъжете от племето на Вениамин не можаха да прогонят йевусейците, които живееха в Йерусалим. Затова и до днес йевусейците живеят заедно с вениаминците в Йерусалим.
22 Също и мъжете от племето на Йосиф потеглиха против Ветил и Господ беше с тях. 23 (L)Те пратиха хора да огледат Ветил; а името на града беше по-рано Луз. 24 Съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: „Покажи ни откъде може да се влезе в града и ние ще проявим милост към тебе.“ 25 (M)Той им показа входа на града и те поразиха града с меч, а този човек с всичките му роднини оставиха живи. 26 Този човек отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз. Това е името му и до днес.
27 (N)Но Манасиевото племе не можа да прогони жителите на Бет-Сан и принадлежащите му области, жителите на Таанах и принадлежащите му области, жителите на Дор и принадлежащите му области, жителите на Ивлеам и принадлежащите му области, жителите на Мегидон и принадлежащите му области. Така ханаанците успяха да останат да живеят в тази земя. 28 (O)А когато израилтяните станаха силен народ, наложиха на ханаанците принудителен труд, но не ги прогониха съвсем от страната.
29 Ефремовото племе също не можа да прогони живеещите в Газер ханаанци; и ханаанците живееха в Газер между тях.
30 (P)Завулоновото племе също не можа да прогони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол и ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд.
31 (Q)Асировото племе също не можа да прогони жителите на Ако, нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов. 32 Затова от Асировото племе живеят между местните жители, ханаанците, понеже не ги прогониха.
33 (R)Също и Нефталимовото племе не можа да прогони жителите на Ветсамис и на Бет-Анат и затова живее заедно с местните жители, ханаанците. Но все пак жителите на Ветсамис и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд.
34 (S)Аморейците принудиха мъжете от Дановото племе да се оттеглят в планинската област, понеже не им позволяваха да слизат в равнината. 35 Така аморейците успяха да останат да живеят в планината Херес[d], в Айалон и Шаалвим. Но по-късно Йосифовото племе ги победи и те също бяха подложени на принудителен труд.
36 (T)Границите на аморейците[e] се простираха от възвишението Акравим към Села и по-нататък.
Анания и Сапфира
5 А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот, 2 скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите. 3 Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата? 4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“ 5 Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това. 6 А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.
7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило. 8 И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“ 9 (A)Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“ 10 Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
Други чудеса на апостолите
12 (B)Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор. 13 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. 14 И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, – 15 (C)тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16 Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
Апостолите пред синедриона
17 (D)Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, 18 (E)заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: 20 „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ 21 Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: 23 „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ 24 Когато чуха тези думи, първосвещеникът[a], началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. 25 Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ 26 (F)Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.
27 Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита: 28 (G)„Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ 29 Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек. 30 Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво. 31 (H)Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. 32 (I)За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“
33 Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.
Съветът на Гамалиил
34 (J)Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. 35 А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. 36 Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. 37 След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. 38 И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; 39 (K)ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ 40 (L)Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха. 41 (M)А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус. 42 И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.
Съд и милост – плен и връщане
Плачевна песен заради опустошението от суша
14 (A)Слово на Господа, което дойде чрез Йеремия, относно сушата. 2 (B)Юдея плаче и жителите на градовете ѝ чезнат. Писък се издигна от Йерусалим. 3 Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си. 4 (C)Тъй като земята се е напукала, защото няма дъжд в страната, земеделците са смутени и покриват главите си. 5 Дори кошутата ражда на полето и изоставя малкото си, защото няма трева. 6 А дивите осли застават по оголелите височини, едва си поемат въздух като чакали, очите им отслабват, защото няма зеленина.
7 (D)При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе. 8 Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува? 9 (E)Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя! 10 (F)Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“
Съд за приятните лъжи на лъжливите пророци
11 И Господ ми каза: „Недей се моли за добруването на този народ! 12 (G)Когато те постят, няма да се вслушам в писъка им, и когато принесат всеизгаряния и приношение, няма да приема, но ще ги унищожа с меч, с глад и болест.“
13 Тогава казах: „Ах, Господи! Ето пророците им казват: ‘Няма да видите меч и глад няма да има сред вас, но ще ви дам постоянен мир на това място’.“
14 (H)Тогава Господ ми каза: „Пророците пророкуват лъжа в Мое име. Не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, празно предсказание, суета и собствени измислици от своето сърце.“ 15 Затова Господ каза против пророците това: „Които предсказват в Мое име, без да съм ги изпратил, и като казват: ‘Меч и глад няма да има в тази страна, тези пророци ще загинат от меч и глад. 16 А народът, на който предсказват, ще бъде оставен да лежи по йерусалимските улици като жертва от меч и глад и няма да има кой да ги погребва – тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им, защото ще излея върху тях тяхното зло’.“
Плач за настоящата разруха и бъдещата заплаха
17 И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана. 18 Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“
19 (I)„Господи, съвсем ли си отхвърлил Юдея? Отвратила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни нанесъл удар, така че няма изцеление за нас? Надяваме се на мир, но няма добро, а във време на изцеление има ужас. 20 Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе. 21 Не ни отхвърляй заради името Си, не оставяй престола на Своята слава да бъде унизен. Спомни си, не прекратявай завета си с нас! 22 Между идолите на народите има ли някой да изпраща дъжд? Или може ли небето само по себе си да дава дъжд? Не си ли Ти, Господи, нашият Бог, Който дарява? Затова на Тебе се надяваме, понеже Ти си направил всичко това.“
Възкресение на Иисус Христос
28 (A)И като мина събота, на разсъмване в първия ден на седмицата[a] дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. 2 И ето стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето, пристъпи, отмести камъка от входа на гроба и седна върху него. 3 Видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг. 4 И стражите, уплашени от него, се разтрепераха и станаха като мъртви. 5 Ангелът се обърна към жените и им каза: „Не бойте се, зная, че търсите разпънатия Иисус, 6 няма Го тук, Той възкръсна, както беше казал. Елате, вижте мястото, където е лежал Господ, 7 (B)идете бързо и известете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите и ето отива преди вас в Галилея, там ще Го видите. Ето казах ви.“ 8 И като излязоха бързо от гроба, те със страх и голяма радост се завтекоха да известят на учениците Му.
9 А когато отиваха да известят на учениците Му, ето Иисус се яви насреща им и каза: „Радвайте се!“ Те се приближиха, обгърнаха нозете Му и Му се поклониха. 10 Тогава Иисус им каза: „Не бойте се, идете и известете на братята Ми да отидат в Галилея и там ще Ме видят.“
Подкупване на стражата от първосвещениците
11 Докато те отиваха, някои от стражата влязоха в града и известиха на първосвещениците за всичко станало. 12 А те, като се събраха на съвет със стареите, дадоха на войниците доста пари 13 (C)и рекоха: „Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, докато спяхме. 14 И ако за това стигне слух до управителя, ние ще го убедим, че сте невинни, и ще ви избавим от неприятности.“ 15 Те взеха парите и постъпиха, както бяха подучени. И мълвата за това се носи между юдеите и до днес.
Явяване на Иисус Христос на единадесетте ученици
16 (D)А единадесетте ученици отидоха в Галилея на планината, където им бе заръчал Иисус. 17 Като Го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха. 18 (E)И като се приближи, Иисус им заговори и рече: „Даде Ми се пълна власт над небето и над земята. 19 (F)И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, 20 и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.