M’Cheyne Bible Reading Plan
Завладяването на Гай
8 (A)Господ каза на Иисус: „Не се бой и не се ужасявай! Вземи със себе си целия боеспособен народ, стани и иди към Гай. Виж, предавам в ръцете ти царя на Гай – народа му, града му и земята му. 2 Постъпи с Гай и царя му, както постъпи с Йерихон и с царя му, а плячката от него и добитъка му пленете за себе си. Постави засада срещу града откъм тила му.“
3 Така Иисус и всички боеспособни мъже станаха да отидат към Гай. Иисус избра тридесет хиляди силни и храбри мъже и ги изпрати през нощта. 4 Той им заповяда, като каза: „Вижте, поставете засада срещу града – до тила на града. Не се отдалечавайте твърде много от града и всички бъдете готови. 5 А аз и целият народ, който е с мене, ще се приближим към града. Когато гайските жители излязат срещу нас, както преди, ние ще побегнем пред тях. 6 Те ще се втурнат след нас и ще ги отдалечим от града, защото ще кажат: ‘Бягат пред нас, както преди.’ Така ние ще побегнем от тях. 7 Тогава вие станете от засадата и завладейте града. Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви. 8 След като превземете града, запалете го с огън. Направете това, както Господ заповяда. Ето давам ви заповед.“ 9 Тогава Иисус ги изпрати. Те отидоха на мястото за засада и се разположиха между Ветил и Гай, на запад от Гай. Иисус прекара онази нощ сред народа.
10 Рано сутринта Иисус стана и събра народа. Той тръгна за Гай заедно с Израилевите стареи, начело пред народа. 11 Всичките боеспособни от народа, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, докато дойдоха до града откъм изток, а засадата беше на запад от града. 12 Те се разположиха на лагер северно от Гай, така че между тях и Гай имаше долина. Иисус взе пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града. 13 И хората разположиха целия лагер на север от града и ариергарда – западно от града. А Иисус отиде през онази нощ в долината. 14 Щом царят на Гай видя това, той и жителите на града побързаха да станат рано и излязоха да срещнат Израил за битка. Той и целият му народ бяха готови за схватка на определеното място с лице към равнината. Той не знаеше, че против него има засада в тила на града. 15 Тогава Иисус и всички израилтяни се престориха на разгромени пред тях и побягнаха към пустинята. 16 Всички хора, които бяха в града, бяха призовани да ги преследват. Те тръгнаха след Иисус и се отдалечиха от града. 17 В Гай и Ветил не беше останал никой, който да не беше излязъл след израилтяните. Те оставиха града отворен и преследваха израилтяните, и тръгнаха след тях.
18 Тогава Господ каза на Иисус: „Простри копието, което е в ръката ти, към Гай, понеже ще го предам в ръката ти.“ И Иисус простря копието, което беше в ръката му, към града. 19 Засадата стана бързо от мястото си и се втурна, когато той простря ръката си. Те влязоха в града и го превзеха. И побързаха да запалят града с огън. 20 Когато жителите на Гай се обърнаха назад, видяха, че от града се издига дим нагоре към небето. Невъзможно беше да бягат – нито нататък, нито насам, защото народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите си. 21 Когато Иисус и всички израилтяни видяха, че засадата превзе града и че от града се вдига дим, те се върнаха и започнаха да поразяват гайските жители. 22 Те бяха излезли от града, за да ги срещнат, така че се озоваха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други – от другата. Те ги разбиха, така че Иисус не остави нито жив, нито избягал, 23 освен царя на Гай, когото те хванаха жив и го доведоха при Иисус.
24 След като израилтяните избиха всички жители на Гай напълно – по полето и в пустинята, където ги преследваха, докато всички до един паднаха от острието на меча – тогава всички израилтяни се върнаха към Гай и го поразиха с острието на меча. 25 И падналите в този ден мъже и жени бяха дванадесет хиляди – всичките жители на Гай. 26 (B)Иисус не отдръпна ръката си, с която беше прострял копието, докато всичките жители на Гай не бяха предадени на проклятие. 27 Израилтяните плениха или плячкосаха само добитъка и плячката от този град оставиха за себе си според словото на Господ, с което Той заповяда на Иисус. 28 Иисус изгори Гай и го обърна във вечна развалина до днес. 29 (C)Царя на Гай той окачи на дърво и го остави да виси до вечерта. Когато слънцето залезе, Иисус издаде заповед и снеха трупа му от дървото, хвърлиха го при входа на градската порта и натрупаха върху него голяма грамада камъни, която стои и до днес.
Обновяване на завета и издигане на жертвеник в Гевал
30 Тогава Иисус съгради жертвеник на Господа, Бога Израилев, на планината Гевал, 31 (D)както Господният служител Мойсей беше заповядал на Израилевите синове, за което е писано в книгата на Мойсеевия закон – жертвеник от цели камъни, до които не се е докосвало нищо желязно. И принесоха на него всеизгаряне на Господа и извършиха мирни жертви. 32 (E)И там, на камъните, той написа препис от закона на Мойсей, който Мойсей бе написал пред Израилевите синове. 33 (F)Цял Израил, стареите му, първенците и съдиите му застанаха от едната и от другата страна на ковчега срещу свещениците левити, които носеха ковчега на завета Господен – както пришълците, така и местните жители, едната половина от тях към планината Гаризим, а другата – към планината Гевал, както служителят Господен Мойсей бе заповядал преди, за благословение на народа на Израил. 34 След това Иисус прочете всичките думи на Закона, благословията и проклятието, всичко, както е написано в книгата на Закона. 35 (G)От всичко, което Мойсей заповяда, нямаше дума, която Иисус да не прочете пред цялото събрание на Израил: жените, децата и чужденците, които пребиваваха с тях.
Божието всезнание и промисъл
139 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (B)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
7 (C)Къде да се скрия от Твоя Дух
и къде да избягам от Твоето присъствие?
8 Ако възляза на небето – Ти си там;
ако легна в преизподнята – Ти си също там!
9 Ако взема крилете на зората,
ако живея на запад край отдалеченото море,
10 и там Твоята ръка ще ме води
и Твоята десница ще ме обгърне.
11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие
и светлината около мене ще стане тъмнина.
12 (D)Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо
и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.
13 (E)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (F)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (G)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (H)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
19 (I)Ти, Боже, погубваш нечестивите,
отдръпни от мен кръвожадните мъже,
20 които говорят злобно против Тебе!
Твоите врагове се вдигнаха напразно.
21 (J)Господи, не мразя ли Твоите врагове
и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?
22 От цялото си сърце ги мразя –
те са врагове за мене.
23 (K)Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми!
Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!
24 Виж дали не вървя по лош път,
води ме по вечния път!
Вероотстъпничеството на Израил
2 След това Господ ми каза: 2 (A)„Иди и възвести на Йерусалим да чуе йерусалимският народ: Така казва Господ: ‘Помня твоята вярност в младостта ти, любовта ти, когато беше невеста, когато Ме последва в пустинята, в незасята земя. 3 Израил беше свят за Господа, пръв плод. Всички, които му вредяха, ставаха виновни, постигна ги бедствие’ – казва Господ.
4 (B)Чуйте словото Господне, доме на Яков и всички родове на Израилевия дом! 5 (C)Така казва Господ: ‘Каква неправда намериха предците ви у Мене, та се отдалечиха от Мене и тръгнаха след лъжебоговете, и се превърнаха в нищо. 6 (D)И не питаха: «Къде е Господ, Който ни изведе от египетската земя, Който ни водеше в пустинята, в земя със степи и клисури, и пропасти, по земя суха и мрачна, по която никой не минава и която човек не обитава?» 7 (E)Но ви въведох в плодородна земя, да се храните с нейните плодове и с благата ѝ, а като влязохте там, осквернихте Моята земя и наследството Ми превърнахте в мерзост. 8 (F)Свещениците ви не питаха: «Къде е Господ?» А учителите на закона не Ме познаваха и пастирите отпаднаха от Мене. Пророците предсказваха в името на Ваал и следваха тези, които не можеха да помогнат.
9 Затова ще се съдя пак с вас – казва Господ, – ще се съдя със синовете на синовете ви. 10 (G)Все пак минете през Китимските острови и погледнете, изпратете в Кедар и разгледайте внимателно, и вижте дали нещо подобно се е случвало! 11 (H)Сменил ли е някой народ своите богове, при все че те не са богове? Но Моят народ е сменял Славата си за безполезни божества. 12 Ужасете се, небеса от това, вцепенете се напълно от страх – казва Господ, – 13 защото Моят народ извърши две злини: изоставиха Ме, Мене, Извора на живите води, и си изсякоха водоеми, пропукани водоеми, които не могат да задържат вода.
Упованието на Израил в чужди народи
14 Израил роб ли е, или е роден като домашен роб? Защо стана плячка тогава? 15 Млади лъвове, враговете му, ръмжаха и ревяха против него, превърнаха земята му в пустиня, градовете му са изгорени и обезлюдени. 16 Също жителите на Мемфис и Тафна те обезславиха. 17 (I)Не си ли причини това сам, като изостави Господа, своя Бог, по времето, когато те водеше в пустинята? 18 (J)А сега, защо ти е пътят към Египет? Да пиеш вода от Нил ли? И за какво ти е да отиваш в Асирия – да пиеш вода от реката Ефрат ли? 19 Твоето нечестие ще те накаже и твоето отстъпничество ще те изобличи. Тогава познай и виж, че е лошо и горчиво да изоставиш Господа, своя Бог, и у тебе да няма страхопочитание пред Мене, казва Господ, Бог Вседържител.
Господ укорява Юдея за постоянното идолослужение
20 (K)Защото отдавна строших ярема ти, разкъсах веригите ти и ти говореше: «Няма да служа на идоли», но блудстваше на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво. 21 (L)А пък Аз те посадих като истинска лоза, като най-чисто семе. Как ти се превърна в издънки от чужда лоза? 22 Затова, ако и да се умиеш с луга и да си използвал много сапун, твоето беззаконие си остава мръсно петно пред лицето Ми’ – казва Господ Бог. 23 Как можеш да кажеш: ‘Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалите?’ Вгледай се в долината Еном, разбери какво си сторила ти, буйна, тичаща насам-натам камила! 24 Кой може да удържи привикналата в пустинята дива ослица, която гълта въздух, обзета от страстта на душата си? Всички, които я потърсят, няма да се уморят да я търсят, когато е разгонена. 25 (M)Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: ‘Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.’
26 Както крадецът става за срам, когато е разкрит, така ще бъде посрамен Израилевият дом – те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, 27 които казват на дървото: ‘Ти си мой баща’, и на камъка: ‘Ти си ме родил.’ Те обърнаха към Мене гръб, а не лице. Но по време на бедствие ще кажат: ‘Стани и ни спаси!’ 28 (N)Къде са твоите богове, които ти си направи? Нека станат, ако могат да те спасят по време на твоето бедствие. Тъй като колкото са градовете ти, Юдея, толкова са боговете ти.
29 Защо спорите с Мене? Всички вие[a] грешахте спрямо Мене – казва Господ. 30 Напразно поразявах децата ви – те не се вразумиха. Вашият меч изтребваше пророците ви като разкъсващ лъв[b].“ 31 О, роде! Разберете словото на Господа: „Бил ли съм пустиня за Израил? Бил ли съм страна на мрака? Защо Моят народ Ми говори: ‘Господари сме си, няма да дойдем пак при Тебе.’ 32 Забравя ли девойка накита си, невеста – украшението си? Но Моят народ Ме забрави от безброй дни.
33 Как изкусно устройваш своя път, за да придобиеш любов! Затова дори към престъпления приспособи пътищата си. 34 (O)Дори по полите на дрехите ти се намери кръвта на невинни сиромаси, които не завари при взлом, но при все това 35 казваш: ‘О, гневът Му ще се отвърне от мене, защото съм невинна.’ Ето Аз ще се съдя с тебе, понеже казваш: ‘Не съм съгрешила.’ 36 Защо се луташ толкова много, за да променяш своя път? Ще бъдеш посрамена също от Египет, както беше посрамена от Асирия. 37 Също и оттам ще излезеш и ръцете ти ще са на главата ти, понеже Господ отхвърли онези, на които се надяваш, и няма да имаш успех с тях.“
Фарисеите искат знамения
16 (A)(B)Дойдоха при Иисус фарисеи и садукеи и, за да Го поставят в затруднение, поискаха да им покаже знамение от небето. 2 А Той им отговори: „Привечер казвате: ‘Времето ще е хубаво, защото небето е червено.’ 3 И сутрин: ‘Днес ще има буря, защото небето мрачно червенее.’ Лицемери! Вида на небето умеете да разпознавате, а знаменията на времето не можете ли? 4 (C)Род лукав и прелюбодеен желае знамение, но няма да му се даде друго знамение освен знамението на пророк Йона.“ И като ги остави, отмина.
Предпазване от фарисейски и садукейски учения
5 (D)Когато преминаха на отсрещния бряг, учениците Му бяха забравили да вземат хляб. 6 (E)Иисус им рече: „Внимавайте и се пазете от фарисейския и садукейския квас.“ 7 А те си помислиха и си казваха: „Това е, защото не взехме хляб.“ 8 Иисус забеляза това и им рече: „Маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб? 9 (F)Още ли не разбирате и не помните петте хляба на петте хиляди души и колко кошници събрахте? 10 (G)Нито седемте хляба на четири хиляди души и колко коша събрахте? 11 Как не разбирате, че не за хляб ви казах: ‘Пазете се от фарисейския и садукейския квас’.“ 12 Тогава проумяха, че не им беше казал да се пазят от квас за хляб, а от учението на фарисеите и садукеите.
Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос
13 (H)Когато дойде в областта на Кесария Филипова, Иисус попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората Мене, Сина човешки?“ 14 (I)Те отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, някои пък – за Йеремия или за един от пророците.“ 15 Каза им: „А вие за кого Ме смятате?“ 16 (J)Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“ 17 Тогава Иисус му рече: „Блажен си, Симоне, сине на Йона, защото не плът и кръв[a] ти откри това, а Моят небесен Отец. 18 И Аз ти казвам, че ти си Петър[b] и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да ѝ надделеят. 19 (K)Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото не простиш на земята, няма да бъде простено на небесата, а каквото простиш на земята, ще бъде простено на небесата[c].“ 20 Тогава Иисус заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Христос.
Първо предсказание за смъртта и възкресението на Иисус Христос
21 (L)(M)(N)Оттогава Иисус започна да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден. 22 А Петър се отдели с Него настрана и Го убеждаваше: „Опазил те Бог, Господи! Дано не стане това с Тебе!“ 23 Но Иисус се обърна към Петър и му рече: „Махни се от Мене, сатана! Ти ми пречиш, защото мислиш не за Божието, а за човешкото.“
Да следваме Иисус Христос със себеотрицание
24 (O)Тогава Иисус рече на учениците Си: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. 25 (P)Защото който иска да спаси живота[d] си, ще го загуби, а който погуби живота си заради Мене, ще го спечели. 26 (Q)И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 27 (R)Защото Синът човешки ще дойде със славата на Своя Отец заедно с ангелите Си и тогава ще въздаде на всеки според делата му. 28 Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Сина човешки да идва като цар.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.