M’Cheyne Bible Reading Plan

13 След това Господ каза на Мойсей: ^2 (A)„Посвети Ми всяко първородно, което се ражда при израилтяните, от човек до добитък – те са Мои.“

³ Тогава Мойсей нареди на народа: „Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото Господ със силна ръка ви изведе оттам. Никой да не яде нищо квасно. ⁴ Днес вие излизате в месец авив. ⁵ А когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и йевусейците, за която Той се кле на твоите бащи, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, – извършвай този обряд през този месец. ^6 (B)Седем дена яж безквасни хлябове и в седмия ден да се състои празник, посветен на Господа. ⁷ Безквасни хлябове да се ядат седем дена и да не се намира у тебе квасен хляб, нито да се намира у тебе квасно. ^8 (C)В онзи ден разкажи на сина си: ‘Това е заради онова, което Господ извърши за мене, когато излязох от Египет.’ ^9 (D)И това да бъде за тебе знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти, за да бъде законът на Господа в устата ти; защото Господ със силна ръка те изведе от Египет. ¹⁰ Изпълнявай тази наредба в определеното време от година в година.

¹¹ Когато Господ те въведе в ханаанската земя, както Той се кле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, ¹² отделяй за Господа всичко, което се ражда първо: всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, принадлежи на Господа. ^13 (E)А всяко от ослите, което се ражда първо, заменяй с агне; ако пък не го замениш, убий го; и всяко първородно от човек сред твоите потомци откупвай. ¹⁴ Когато в бъдеще те попита синът ти и каже: ‘Какво е това?’, ти му отговори: ‘Господ със силна ръка ни изведе от Египет, от дома на робството; ¹⁵ защото, когато фараонът упорито отказваше да ни пусне, Господ погуби всички първородни в Египет, от първородно на човек до първородно от добитък. Затова аз принасям в жертва на Господа всичко мъжко, което първо се ражда, а всеки първороден от моите синове откупвам.’ ^16 (F)Това да бъде като знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти; защото Господ със силна ръка ни изведе от Египет.“

¹⁷ А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“ ¹⁸ Така Бог поведе народа по обиколен път през пустинята към Червено море. А израилтяните излязоха въоръжени от египетската земя. ^19 (G)Тогава Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той строго бе заклел израилтяните с думите: „Тъй като Бог милостиво се грижеше за вас, вие вземете оттук със себе си костите ми.“

^20 (H)След това те се придвижиха от Сокхот и установиха лагера си в Етам, към края на пустинята. ^21 (I)А Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети. Така те можеха да вървят и денем, и нощем. ²² Пред народа облачният стълб не отстъпваше денем, нито огненият стълб нощем.

Притча за нечестния управител

16 Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. ² Той го повика и му рече: ‘Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.’ ³ Тогава управителят си рече: ‘Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. ⁴ Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител’. ⁵ И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: ‘Колко дължиш на господаря ми?’ ⁶ Той отговори: ‘Сто мери масло.’ И му рече: ‘Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.’ ⁷ После каза на друг: ‘А ти колко дължиш?’ Той отговори: ‘Сто крини пшеница.’ И му рече: ‘Вземи си разписката и напиши: осемдесет.’ ⁸ И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. ⁹ Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища.

¹⁰ Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. ¹¹ И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? ¹² И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас?

^13 (A)Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“

Законът и Божието царство

¹⁴ Фарисеите слушаха всичко това и понеже бяха сребролюбци, Му се присмиваха. ¹⁵ А Той им рече: „Вие се представяте за праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца. Защото, което е на почит сред хората, то е мерзост пред Бога.

^16 (B)Законът и пророците бяха до Йоан. Оттогава се благовести Божието царство и всеки бърза да влезе в него. ^17 (C)Но по-лесно е небе и земя да преминат, отколкото една чертица от Закона да пропадне.

^18 (D)Всеки, който напуска жена си и се жени за друга, прелюбодейства. И всеки, който се жени за напусната от мъжа ѝ, прелюбодейства.

Притча за богаташа и бедния Лазар

¹⁹ Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза. ²⁰ Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му ^21 (E)и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му. ²² Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха. ²³ И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар. ²⁴ Тогава извика: ‘Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.’ ²⁵ Но Авраам рече: ‘Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш. ²⁶ И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас’. ²⁷ А той рече: ‘Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща. ²⁸ Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.’ ²⁹ Авраам му отговори: ‘Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.’ ³⁰ А той рече: ‘Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.’ ³¹ Тогава Авраам му рече: ‘Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят’.“

Клетвата на Йов

31 ^(A)„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица. ² Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините? ³ Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника? ⁴ Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?

⁵ Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама, ⁶ нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност. ⁷ Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно, ⁸ нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.

^9 (B)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, ¹⁰ нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея, ¹¹ защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд; ¹² защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.

¹³ Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене, ¹⁴ какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря? ^15 (C)Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?

¹⁶ Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят? ¹⁷ Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак? ¹⁸ Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел. ¹⁹ Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха, ²⁰ не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета? ²¹ Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите, ²² нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя, ²³ тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.

^24 (D)Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: ‘Ти си мое упование?’ ²⁵ Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила, ^26 (E)ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, ²⁷ прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка – ²⁸ това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.

^29 (F)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? ³⁰ Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот. ³¹ Не казваха ли хората от шатрата ми: ‘Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?’ ³² Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник. ³³ Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина, ³⁴ понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата. ³⁵ Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък. ³⁶ Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си. ³⁷ Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.

³⁸ Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене, ³⁹ ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните, ⁴⁰ нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“

Край на думите на Йов.

Поздрав и благослов

1 ^(A)Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей – до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая: ² благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

Благодарност към Бога

^3 (B)Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, ⁴ Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога. ⁵ Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата. ⁶ Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение, ⁷ понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.

^8 (C)(D)Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен. ^9 (E)Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. ¹⁰ Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява, ^11 (F)като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.

Отлагане на посещението в Коринт

¹² А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат. ¹³ Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно, ^14 (G)както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус.

¹⁵ С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен. ^16 (H)От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея. ^17 (I)Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? ¹⁸ Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“. ^19 (J)Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“. ²⁰ Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога. ^21 (K)А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос^[a], като ни помаза ^22 (L)и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.

^23 (M)Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя. ²⁴ Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.