M’Cheyne Bible Reading Plan
7 (A)Тогава Йероваал (който е Гедеон) стана рано и заедно с целия народ, който беше с него, разположиха стана си при извора Арод. А станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Мория.
2 (B)И Господ каза на Гедеон: Народът, който е с теб, е твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мен и да каже: Моята ръка ме избави.
3 (C)И така, сега иди, разгласи на всеослушание пред народа следното: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от Галаадската планина. И от народа се върнаха двадесет и две хиляди души и останаха десет хиляди.
4 Но Господ каза на Гедеон: Хората пак са много; заведи ги при водата и там ще ти ги пресея. За когото ти кажа: Този да отиде с тебе, той нека отиде с теб; а за когото ти кажа: Този да не идва с тебе, той нека да остане.
5 И Гедеон заведе народа при водата. Господ каза на Гедеон: Всеки, който пие с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, по същия начин отдели и всеки, който коленичи, за да пие.
6 Броят на тези, които лочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а останалият народ коленичиха, за да пият вода.
7 (D)Тогава Господ каза на Гедеон: Чрез тези триста мъже, които лочиха, ще ви избавя и ще предам мадиамците в ръката ти; а останалият народ нека си отиде, всеки у дома си.
8 И така, народът взе храна за път и тръбите си; и Гедеон изпрати всичките израилтяни, всеки в шатъра му, а тристата мъже задържа при себе си. А мадиамският стан беше под тях в долината.
9 (E)И същата нощ Господ му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти.
10 Ако те е страх да слезеш сам, слез заедно със слугата си Фура в стана
11 (F)и ще чуеш какво си говорят; и след това ръцете ти ще укрепнат, за да нападнеш стана. И така, той слезе със слугата си Фура до най-външно разположените воини в стана.
12 (G)А мадиамците, амаличаните и всички източни жители бяха разпръснати в долината, многобройни като скакалци; и камилите им бяха безбройни като пясъка край морето.
13 След като Гедеон пристигна в стана, чу как един човек разказваше сън на другаря си: Сънувах един сън и видях пита от ечемичен хляб, която се търкаляше в мадиамския стан. Изтъркаля се до шатъра и го удари, а той падна; и го прекатури, така че шатърът се сгромоляса.
14 Другарят му отговори: Това не е нищо друго освен меча на Гедеон, Йоасовия син, израилтянина; Бог предаде в ръката му Мадиам и цялото ни множество.
15 И като чу Гедеон разказа на съня и тълкуването му, се поклони. И като се върна в Израилевия стан, каза: Станете, защото Господ ви предаде мадиамското множество.
16 Гедеон раздели тристата мъже на три дружини и даде тръби на всички също и празни водоноси с факли в тях.
17 И им каза: Гледайте мене. Каквото правя аз, правете и вие същото. Когато стигна до крайните части на стана, каквото направя аз, това направете и вие.
18 Когато засвиря с тръбата, аз и всички, които са с мене, тогава засвирете и вие с тръбите от всички страни около стана и извикайте: За Господа и за Гедеон!
19 И така, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, се приближиха до външната част на стана, около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовоите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които държаха.
20 И трите дружини засвириха с тръбите и строшиха водоносите. Всички държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Меч Господен и Гедеонов!
21 (H)Докато всеки стоеше на място около стана, целият стан се разтича, като викаха и бягаха.
22 (I)Защото, когато израилтяните засвириха с тристата тръби, Господ обърна меча на всеки човек против ближния му в целия стан. И войската избяга до Ветасета към Зерерат, до околността на Авелмеола при Тават.
23 Тогава израилтяните от Нефталим, от Асир и от целия Манасия се събраха и преследваха Мадиам.
24 (J)И Гедеон прати вестоносци по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против Мадиам и завземете пред тях бродовете на Йордан до Вет-вара. И така, всички Ефремови синове се събраха и завзеха бродовете на Йордан до Вет-вара.
25 (K)Хванаха двамата мадиамски началници Орив и Зив – Орив убиха при скалата Орив, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха Мадиам. И донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон отвъд Йордан.
Петър говори пред църквата в Йерусалим
11 (A)И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.
2 (B)И когато Петър влезе в Йерусалим, онези, които бяха от обрязаните, го укоряваха, като казваха:
3 (C)При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
4 (D)А Петър започна и им изложи подред станалото, като им каза:
5 (E)Аз бях в молитва в град Йопия и отнесен духом[a], видях видение: един съд като голямо платнище слизаше, спускано за четирите краища от небето, и стигна дори до мене.
6 В него, като се вгледах и разсъждавах, видях земните четирикраки, зверове и влечуги, и небесни птици.
7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
8 Но аз казах: В никакъв случай, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.
9 Обаче отново глас от небето отвърна: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно.
10 Това стана три пъти, след което всичко се отдръпна пак на небето.
11 И ето, в същия час трима човеци, изпратени от Цезарея до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
12 (F)И Духът ми каза да отида с тях и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и тези шестима братя и влязохме в къщата на човека.
13 (G)И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати хора в Йопия да повикат Симон, когото наричат Петър;
14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
15 (H)И когато започнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас отначало.
16 (I)Тогава си спомних думите на Господа как каза: Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.
17 (J)И така, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Исус Христос, както и на нас, кой бях аз, че да попреча на Бога?
18 (K)Като чуха това, те престанаха да възразяват и славеха Бога, като казваха: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
Църквата в Антиохия
19 (L)А в онези дни разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.
20 (M)Обаче между тях имаше някои кипърци и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Исус.
21 (N)Господнята ръка беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа.
22 (O)И стигна известие за тях до ушите на църквата в Йерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия,
23 (P)който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце.
24 (Q)Понеже той беше добър човек, пълен със Святия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
25 (R)Тогава той отиде в Тарс да търси Савел;
26 и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цяла година, поучаваха значително множество. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.
27 (S)И през тези дни слязоха пророци от Йерусалим в Антиохия,
28 (T)един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по цялата земя; какъвто и стана в дните на Клавдий.
29 (U)Затова учениците наредиха да изпратят, всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
30 (V)което и направиха; и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савел.
Йеремия и Пасхор
20 (A)А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на Господния дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща.
2 Тогава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до Господния дом.
3 А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: Господ не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив[a].
4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.
5 (B)При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон.
6 (C)И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
Съдбата на пророка
7 (D)Господи, примамил си ме и аз бях примамен;
Ти си по-силен от мен и си надмогнал.
Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;
8 (E)защото отворя ли уста, не мога да не викам;
трябва да викам: Насилие и грабеж!
Защото словото Господне става
причина за позор и присмех над мене цял ден.
9 (F)Но ако кажа: Няма да спомена за Него,
нито ще продумам вече в името Му,
тогава Неговото слово става в сърцето ми
като пламнал огън, затворен в костите ми;
уморявам се да го задържам, но не мога.
10 (G)Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет.
Обвинявайте! И ние ще го обвиним –
казват всички, с които аз живеех в мир,
които гледат да се спъна, –
може би той ще се помами в някаква погрешка
и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим.
11 (H)Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник;
затова гонителите ми ще се спънат
и няма да ми надвият;
те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно;
срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 (I)Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния
и гледаш вътрешностите на сърцето,
нека вѝдя Твоето въздаяние върху тях,
защото на Тебе поверих делото си.
13 (J)Пейте на Господа, хвалете Господа;
защото избави душата на немотния от ръката на злодеите.
14 (K)Проклет да бъде денят, в който се родих;
да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми;
15 проклет да бъде човекът, който извести на баща ми,
като каза: Роди ти се мъжко дете, –
и с това се зарадва много;
16 (L)и да бъде този човек като градовете,
които Господ не съжали и съсипа,
и нека слуша сутрин вик,
и по пладне тревога;
17 (M)защото не ме умъртви в утробата
и така майка ми да ми е била гроб
и утробата ѝ да е останала винаги бременна.
18 (N)Защо излязох от утробата,
за да гледам труд и скръб
и дните ми да се довършат от срам?!
Исус отново в Назарет
6 (A)И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.
2 (B)И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?
3 (C)Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.
4 (D)А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.
5 (E)И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.
6 (F)И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.
Изпращането на дванадесетте ученици
7 (G)И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.
8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;
9 (H)но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.
10 (I)И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
11 (J)А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 (K)Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.
Убиването на Йоан Кръстител
14 (L)А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.
15 (M)А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.
16 (N)Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.
17 (O)Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.
18 (P)Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 (Q)защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 (R)И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.
23 (S)И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.
24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.
25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.
26 (T)И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата
28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30 (U)И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.
31 (V)А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.
32 (W)И отидоха с лодката на уединено място насаме.
33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
34 (X)И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
35 (Y)И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 (Z)А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
38 (AA)Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.
39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет.
41 (AB)След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.
44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
Исус Христос ходи по водата
45 (AC)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 (AD)След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47 (AE)И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
52 (AF)Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Излекуване на болни в Генисаретските околности
53 (AG)И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха;
55 (AH)и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.
56 (AI)И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.