M’Cheyne Bible Reading Plan
Чудото на спиране на слънцето и луната. Победата над петимата аморейски царе
10 (A)А когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както постъпил с Йерихон и царя му, така направил и с Гай и царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и останали с тях,
2 (B)много се уплашиха, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, беше по-голям от Гай и всичките му мъже бяха силни.
3 Затова йерусалимският цар Адониседек изпрати хора при хевронския цар Оам, при ярмутския цар Пирам, при лахийския цар Яфий и при еглонския цар Девир да им предложат:
4 (C)Елате при мен и ми помогнете. И нека поразим Гаваон, защото е сключил мир с Исус и с израилтяните.
5 (D)И така, тези петима аморейски царе се събраха: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, и отидоха заедно с войските си, разположиха стан пред Гаваон и воюваха против него.
6 (E)Тогава гаваонците пратиха известие до Исус в стана в Галгал: Не изоставяй слугите си. Ела бързо при нас, избави ни и ни помогни, защото против нас се събраха всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата страна.
7 (F)И така, Исус тръгна от Галгал, той и всичките военни мъже с него, и всичките силни и храбри мъже.
8 (G)А Господ каза на Исус: Не се плаши от тях, защото ги предадох на тебе; никой от тях няма да устои пред теб.
9 И така, Исус ги нападна внезапно, след като цялата нощ беше вървял от Галгал.
10 (H)И Господ ги хвърли в смут пред Израил; Исус им нанесе голямо поражение в Гаваон и ги преследва по склона, по който се отива за Веторон, и ги поразяваше, докато стигна до Азика и Макида.
11 (I)А докато бягаха от Израил по протежение на склона при Веторон, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето, като градушка, близо до град Азика, и неприятелите им измряха. Загиналите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израилтяните убиха с меч.
12 (J)Тогава Исус се обърна към Господа – в деня, когато Господ предаде аморейците на израилтяните, и каза в присъствието на целия Израил:
Спри, слънце, над Гаваон
и ти, луна, над долината Еалон.
13 (K)И слънцето застана на място и луната се спря,
докато народът отмъщаваше на неприятелите си.
Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да си отиде почти цял ден.
14 (L)Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да послуша така човешки глас; защото Господ воюваше за Израил.
15 (M)След това Исус и целият Израил се върнаха в стана в Галгал.
16 А онези петима царе побегнаха и се скриха в пещерата при Макида.
17 И така, съобщиха на Исус: Петимата царе се скриха в пещерата при Макида.
18 Исус каза: Струпайте големи камъни при входа на пещерата и поставете хора при нея да ги пазят;
19 а вие продължавайте да гоните неприятелите си и поразете последните редици от войската им; не ги оставяйте да влязат в градовете им, защото Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.
20 И когато Исус и израилтяните ги поразиха с голямо клане, докато избиха почти всички, а останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,
21 (N)тогава целият народ се върна с мир в стана при Исус в Макида. Никой не обели и дума[a] против някого от израилтяните.
22 След това Исус каза: Отворете входа на пещерата и изведете при мен онези петима царе оттам.
23 Тогава онези петима царе бяха изведени от пещерата и отведени при него: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар.
24 (O)След като изведоха при Исус онези царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и каза на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се и стъпете с краката си на вратовете на тези царе. И те се приближиха и стъпиха на вратовете им.
25 (P)Исус продължи: Не се бойте и не се страхувайте, бъдете силни и храбри, понеже така ще постъпи Господ с всичките ви неприятели, против които воювате.
26 (Q)След това Исус ги уби и ги обеси на пет дървета, и те висяха на дърветата до вечерта.
27 (R)А при залез слънце Исус заповяда да ги снемат от дърветата и да ги хвърлят в пещерата, където се бяха крили, и на входа на пещерата сложиха големи камъни, които стоят там и до днес.
28 (S)В същия ден Исус превзе Макида и порази града и царя му с острието на меча. Изтреби като обречени всички хора, които бяха в него, като не остави никого да избяга[b]. И постъпи с макидския цар, както беше постъпил с йерихонския цар.
29 След това Исус заедно с целия Израил отидоха от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.
30 И Господ предаде и града, и царя му в ръката на Израил; и те поразиха с острието на меча него и всички хора, които се намираха в града; не оставиха никого да избяга от града; Исус постъпи с царя му, както беше постъпил с йерихонския цар.
31 После Исус заедно с целия Израил отидоха от Ливна в Лахис, разположиха стан срещу града и воюваха против него.
32 И Господ предаде Лахис на Израил; превзеха го на втория ден и поразиха с острието на меча града и всички хора, които бяха в него, точно както направиха в Ливна.
33 Тогава гезерският цар Оран дойде да помогне на Лахис; но Исус порази него и народа му, докато не му остави никого жив.
34 А от Лахис Исус и целият Израил отидоха в Еглон, разположиха стан срещу града и воюваха против него;
35 и в същия ден го превзеха и го поразиха с острието на меча. В същия ден Исус изтреби като обречени всички хора, които бяха в него, точно както направи в Лахис.
36 (T)После Исус заедно с целия Израил отиде от Еглон в Хеврон и воюваха против града;
37 и като го превзеха, поразиха го с острието на меча – царя му, всичките му градове и всички хора, които бяха в него; не остави никого да избяга, точно както постъпи с Еглон, а изтреби града и всички в него.
38 (U)След това Исус заедно с целия Израил се върнаха в Девир и воюваха против града;
39 и го превзе – царя му и всичките му градове; поразиха ги с острието на меча и изтребиха всички хора, които бяха в него; не остави никого да избяга; постъпи с Девир и царя му, както постъпи с Хеврон и както беше постъпил с Ливна и царя му.
40 (V)Така Исус порази цялата хълмиста земя, пустинята Негев, както и западните склонове, подножията и всичките им царе; не остави никого да избяга, а изтреби всичко, което дишаше, както Господ, Израилевият Бог, беше заповядал.
41 (W)Исус ги порази от Кадис-варни до Газа и цялата Гесенска земя до Гаваон.
42 (X)Всички тези царе и земята им Исус превзе наведнъж, защото Господ, Израилевият Бог, воюваше за Израил.
43 Тогава Исус заедно с целия Израил се завърнаха в стана в Галгал.
Молитва за помощ в изпитания
142 Давидово поучение[a]. Молитва, когато беше в пещерата[b].
С гласа си викам към Господа;
с гласа си на Господа се моля.
2 (A)Изливам пред Него плача си,
скръбта си изявявам пред Него.
3 (B)Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.
Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.
4 (C)Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен;
избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
5 (D)Към Тебе, Господи, извиках;
казах: Ти си мое прибежище,
дял мой в земята на живите.
6 (E)Внимавай към вика ми, защото съм много унижен;
избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.
7 (F)Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти;
праведните ще се съберат около мене,
защото ще постъпваш щедро към мене.
Молитва за помощ
143 (G)Давидов псалом.
Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми;
отговори ми според верността Си и според правдата Си.
2 (H)И не влизай в съд със слугата Си;
защото пред Тебе няма да се оправдае нито един жив човек.
3 Защото неприятелят подгони душата ми,
удари о̀ земята живота ми,
сложил ме е да живея в тъмни места,
както онези, които са отдавна умрели.
4 (I)Затова духът ми до дъно изнемогва в мене,
сърцето ми е съвсем усамотено.
5 (J)Спомням си миналите дни,
размишлявам за всички Твои дела,
поучавам се от творенията на ръцете Ти.
6 (K)Протягам ръцете си към Тебе;
душата ми жадува за Тебе като безводна земя. (Села.)
7 (L)Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне;
не скривай лицето Си от мене,
да не би да заприличам на онези, които слизат в рова.
8 (M)Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти,
защото на Теб уповавам;
дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя,
защото към Теб издигам душата си.
9 Избави ме, Господи, от неприятелите ми;
към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
10 (N)Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог;
благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
11 (O)Господи, съживи ме заради името Си;
според правдата Си изведи душата ми от утеснение.
12 (P)И според милосърдието Си унищожи неприятелите ми
и погуби всички, които притесняват душата ми,
защото аз съм Твой слуга.
4 (A)Ако се върнеш, Израилю,
казва Господ, ако се върнеш към Мен
и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми,
и не бъдеш непостоянен,
2 (B)и ако в истина, в справедливост и в правда
се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на Господа!,
тогава народите ще се благославят в Него
и в Него ще се прославят.
3 (C)Защото така казва Господ
на Юдовите и йерусалимските мъже:
Разорете целините си
и не сейте между тръни.
4 (D)Обрежете се на Господа
и отнемете краекожието на сърцата си,
мъже Юдови и жители йерусалимски,
за да не излезе яростта Ми като огън
и да не пламне така, че да няма кой да я угаси,
поради злото на делата ви.
Пророчество за падението на Юдея
5 (E)Възвестете на Юдея
и прогласете на Йерусалим, като кажете:
Затръбете по земята;
извикайте високо и кажете:
Съберете се и нека влезем в укрепените градове.
6 (F)Издигнете знаме към Сион;
бягайте, не се спирайте;
защото Аз ще докарам зло от север
и голяма погибел.
7 (G)Лъвът излезе от гъсталака си
и изтребителят на народите тръгна,
излезе от мястото си, за да запусти земята ти
и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители.
8 (H)Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте;
защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.
9 В онзи ден, казва Господ,
разумът на царя ще се изгуби,
както и разумът[a] на първенците,
свещениците ще се смутят
и пророците ще се ужасят.
10 (I)Тогава казах: О, Господи Йехова!
Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим,
като си казал: Мир ще имате;
когато, напротив, мечът е стигнал до душата им.
11 (J)В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим:
От голите височини на пустинята духа горещ вятър
към дъщерята на народа Ми –
не за да отвее, нито да очисти.
12 (K)Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен;
и Аз сега ще произнеса присъди против тях.
13 (L)Ето, като облак ще се издигне
и колесниците му – като вихрушка;
конете му са по-леки от орлите.
Горко ни! Защото сме разорени.
14 (M)Йерусалиме, измий сърцето си от зло,
за да се избавиш;
докога ще стоят в тебе лошите ти помисли?
15 (N)Защото глас известява от Дан
и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва:
16 (O)Обявете на народите,
ето, прогласете относно Йерусалим,
че идат обсадители от далечна страна
и издават вика си против Юдейските градове.
17 (P)Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.
18 (Q)Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това;
това е плодът на твоето нечестие;
наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти.
19 (R)Чреслата ми! Чреслата ми!
Боли ме в дълбочините на сърцето ми;
сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча,
защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.
20 (S)Погибел върху погибел се прогласява,
защото цялата земя се опустошава;
внезапно се развалиха шатрите ми
и завесите ми – в един миг.
21 Докога ще гледам знаме
и ще слушам тръбен глас?
22 (T)Защото Моят народ е безумен,
не Ме познават;
глупави деца са и нямат разум;
мъдри са да вършат зло,
но да вършат добро не умеят.
23 (U)Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна;
към небето – и нямаше светлината му.
24 (V)Погледнах към планините и, ето – трепереха,
и всички хълмове се тресяха.
25 (W)Погледнах и, ето – нямаше човек,
и всички небесни птици бяха избягали.
26 Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста
и всичките ѝ градове бяха съсипани
от присъствието на Господа
и от Неговия пламенен гняв.
27 (X)Защото така казва Господ:
Цялата страна ще запустее;
но съвършено изтребление няма да нанеса.
28 (Y)Затова земята ще жалее
и небето горе ще се помрачи;
защото Аз изговорих това, Аз го намислих,
не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него.
29 От шума на конниците и на стрелците
всеки град ще побегне;
ще отидат в гъсталаците
и ще се изкачат по скалите;
всеки град ще бъде изоставен
и няма да има човек да живее в тях.
30 (Z)А ти, запустяла, какво ще правиш?
Ако и с червено да се облечеш,
ако и със златни накити да се украсиш,
ако и с много боя да боядисаш очите си,
напразно ще се украсиш;
любовниците ти ще те презрат,
ще търсят да отнемат живота ти.
31 (AA)Защото чух глас като на жена, когато ражда,
болките като на онази, която ражда първородното си,
гласа на сионовата дъщеря,
която се задъхва, простира ръцете си
и казва: Горко ми сега!
Защото душата ми чезне поради убийците.
Проповед за децата
18 (A)В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях и каза:
3 (B)Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.
4 (C)И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
5 (D)И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.
6 (E)А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.
7 (F)Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!
8 Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.
9 И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.
10 (G)Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата.
11 (H)Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.
Притча за загубената овца
12 (I)Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се?
13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.
14 Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките.
Прощаването на брата
15 (J)И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.
16 (K)Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 (L)И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник.
18 (M)Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
19 (N)Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата.
20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
21 (O)Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли?
22 (P)Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.
25 (Q)И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен.
26 Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко.
27 И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема.
28 Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
29 Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница – да лежи, докато изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг.
35 (R)Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.