M’Cheyne Bible Reading Plan
5 (A)В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:
2 (B)Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците,
затова, че народът се предаде доброволно,
хвалете Господа.
3 (C)Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци!
Ще пея, аз ще пея на Господа;
на Господа, Израилевия Бог, ще пея хвала.
4 (D)Господи, когато Ти излезе от Сиир,
когато тръгна от полето Едом,
земята се потресе, също и небето поръси,
ей, облаците поръсиха вода.
5 (E)Планините се разтопиха от присъствието Господне,
самият Синай – от присъствието на Господа, Израилевия Бог.
6 (F)В дните на Самегар, сина на Анат,
в дните на Яил пътищата бяха напуснати
и пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 (G)Престанаха управниците в Израил; престанаха,
докато се въздигнах аз, Девора,
въздигнах се майка в Израил.
8 (H)Избраха си нови богове;
тогава настана бой в портите;
но видя ли се щит или копие
между четиридесет хиляди в Израил?
9 (I)Сърцето ми е към началниците на Израил,
които между народа предадоха себе си доброволно.
Хвалете Господа!
10 (J)Вие, които яздите на бели осли,
вие, които седите на меки постелки,
и вие, които ходите по път, възвестете това!
11 (K)Далеч от кипежа на стрелците[a],
на места, където черпят вода,
там да възхваляват правдините на Господа,
праведните дела на владичеството Му в Израил.
Тогава народът Господен слезе при портите.
12 (L)Събуди се, събуди се, Деворо!
Събуди се, събуди се, изпей песен!
Стани, Варак,
и заплени пленниците си, сине на Авиноам!
13 (M)Тогава направи остатък от народа да владее благородните;
Господ ме направи да владея силните.
14 (N)Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик;
след тебе, Вениамине, между твоите племена;
от Махир слязоха началници
и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител.
15 (O)И първенците на Исахар бяха с Девора,
Исахар още с Варак,
спуснаха се след него в долината.
При потоците на Рувим
велики бяха сърдечните решения.
16 (P)Защо си седнал между оградите
да слушаш блеенето на[b] стадата?
При потоците на Рувим
големи бяха сърдечните изпитания.
17 (Q)Галаад мируваше оттатък Йордан;
и Дан защо стоеше в корабите?
Асир седеше в крайбрежията
и мируваше в заливчетата си.
18 (R)Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт.
Също и Нефталим – по опасните[c] места на полето.
19 (S)Дойдоха царете, воюваха;
тогава воюваха ханаанските царе
в Таанах, близо до водите на Магедон;
пари не взеха.
20 (T)От небето воюваха;
звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
21 (U)Реката Кисон ги завлече,
старата река, реката Кисон,
стъпкала си мощ, душо моя.
22 Тогава се счупиха конските копита
от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им.
23 (V)Кълнете Мироз, каза ангелът Господен,
горчиво кълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа,
на помощ на Господа против силните.
24 (W)Благословена нека бъде повече от всички жени
Яил, жената на Хевер кенееца;
повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.
25 (X)Вода поиска той; тя му даде мляко,
масло донесе във великолепна чаша.
26 (Y)Ръката си протегна към кола
и десницата си – към работническия чук;
и с чук удари Сисара и му промуши главата,
ей, проби и прониза слепоочието му.
27 В краката ѝ се повали, падна; простря се;
в краката ѝ се повали, падна;
където се повали, там и падна мъртъв.
28 Сисаровата майка надничаше през прозореца
и викаше през решетката:
Защо се бави да дойде колесницата му?
Защо закъсняха колелата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха,
даже и тя даваше отговор на себе си:
30 (Z)Не са ли намерили и не делят ли сега плячка?
По мома, по две моми на всеки мъж;
на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи,
плячка от пъстроцветни везани дрехи,
от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни,
свалени от раменете на пленените.
31 (AA)Така да погинат всички твои врагове, Господи;
а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.
След това на земята цареше мир четиридесет години.
Обръщението на Савел
9 (A)А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника
2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение[a], мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.
3 (B)И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
4 (C)И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
5 (D)А той попита: „Кой си ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“.
6 (E)Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш.
7 (F)А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
8 И Савел стана от земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, въведоха го в Дамаск.
9 И прекара три дни, без да вижда, и не яде, нито пи.
10 (G)А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анания! А той отвърна: Ето ме, Господи.
11 (H)И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне.
13 (I)Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко зло е направил на Твоите светии в Йерусалим.
14 (J)И тук имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.
15 (K)А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните;
16 (L)защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за Моето име.
17 (M)И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше, – за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух.
18 И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти.
Проповедта на Савел в Дамаск
19 (N)А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск.
20 (O)И започна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
21 (P)И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли този, който в Йерусалим съсипвал тези, които призовавали това име, и е дошъл тук, за да закара такива вързани при главните свещеници?
22 (Q)А Савел се изпълваше с все повече сила и хвърляше в смут юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Този Исус е Христос.
23 (R)И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
24 (S)но техният заговор стана известен на Савел. И те даже дебнеха край портите денем и нощем, за да го убият,
25 (T)но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
Савел в Йерусалим
26 (U)И когато дойде в Йерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27 (V)Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исус.
28 (W)И той излизаше и влизаше с тях в Йерусалим, като дръзновено проповядваше в Господнето име.
29 (X)И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30 Но братята, като разбраха това, го заведоха в Цезарея и го изпратиха в Тарс.
31 (Y)И така по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше.
Излекуването на Еней
32 (Z)И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
33 И там намери един човек на име Еней, който беше на легло от осем години, понеже беше парализиран.
34 (AA)Петър му каза: Еней, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И той веднага стана.
35 (AB)И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха и се обърнаха към Господа.
Възкресяването на Тавита
36 (AC)А в Йопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния.
37 (AD)И през тези дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
38 И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама души да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, докато беше с тях.
40 (AE)А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, обърна се към тялото и каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.
41 И той подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и им я представи жива.
42 (AF)И това стана известно по цяла Йопия; и мнозина повярваха в Господа.
43 (AG)А Петър остана дълго време в Йопия у един кожар Симон.
Пророческо слово в дома на грънчаря
18 Словото, което дойде към Йеремия от Господа и каза:
2 Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми.
3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.
4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.
5 Тогава Господнето слово дойде към мен и каза:
6 (A)Доме Израилев, не мога ли да направя с вас,
както този грънчар? – казва Господ.
Ето, както е глината в ръката на грънчаря,
така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.
7 (B)Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство
да го изкореня, съсипя или погубя,
8 (C)ако онзи народ, за който съм говорил,
се отвърне от злото си,
Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.
9 А когато бих казал за някой народ или за някое царство
да го съградя и насадя,
10 ако извърши това, което е зло пред Мене,
като не слуша гласа Ми,
тогава ще се разкая за доброто,
с което съм решил да го облагодетелствам.
11 (D)И така, сега иди, говори на Юдовите мъже
и на йерусалимските жители:
Така казва Господ:
Ето, Аз кроя зло против вас
и намислям замисли против вас;
и така, върнете се всеки от лошия си път
и оправете постъпките и делата си.
12 (E)А те казват: Напразно!
Защото според своите замисли ще ходим
и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.
13 (F)Затова така казва Господ:
Попитайте сега между народите
кой е чул такива неща;
Израилевата девица е извършила нещо много ужасно.
14 Ще се вдигне ли ливанският сняг от скалата на полето?
Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалеч?
15 (G)Обаче Моят народ Ме забрави, кади на суетни богове;
и те са ги направили да се препъват в пътищата си,
в старите пътеки,
за да ходят в обиколните пътеки на ненаправен път,
16 (H)за да направят земята си предмет на учудване
и на вечно подсвиркване,
така че всеки, който минава през нея,
да се учуди и да поклати глава.
17 (I)Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър;
в деня на нещастието им ще им покажа гръб, а не лице.
18 (J)Тогава казаха:
Елате, нека скроим замисли против Йеремия;
защото няма да се изгуби закон от свещеник,
нито съвет от мъдър,
нито слово от пророк.
Елате да го поразим с език
и да не отдаваме внимание нито на една от думите му.
19 Внимавай в мене, Господи,
и чуй гласа на онези, които се препират с мене.
20 (K)Ще бъде ли въздадено зло за добро?
Защото изкопаха яма за душата ми.
Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях,
за да отвърна от тях Твоята ярост.
21 (L)Затова предай децата им на глад
и ги подложи на силата на меча;
нека жените им станат бездетни и вдовици,
нека мъжете им бъдат поразени от смърт
и нека младежите им паднат от меч в бой.
22 (M)Нека се чуе вопъл от къщите им,
когато докарат внезапно полкове върху тях;
защото изкопаха яма, за да ме хванат,
и скриха примки за краката ми.
23 (N)А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене,
за да ме убият;
да не простиш беззаконието им,
нито да изличиш греха им пред лицето Си; а да рухнат пред Тебе;
Ти подействай против тях по време на гнева Си.
Притча за сеяча
4 (A)И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна[a]; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 (B)И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 (C)А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 (D)И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 (E)Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 (F)така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.
13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 (G)Сеячът сее Словото.
15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.
16 (H)Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.
18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,
19 (I)но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.
20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
Светилото и светилникът
21 (J)И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?
22 (K)Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23 (L)Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 (M)Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25 (N)Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Божието Царство е като посято семе, което израства само̀
26 (O)И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.
29 (P)А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.
Притча за синаповото зърно
30 (Q)Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;
32 (R)но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 (S)И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
Исус укротява бурята
35 (T)И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 (U)И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.