The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
37 Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41 и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;
42 и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.
17 А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет <стои> под завеси.
2 И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.
3 Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:
4 Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,
5 защото от деня, когато изведох Израиля <от Египет>, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния <в скиния>.
6 В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?
7 Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;
8 и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.
9 И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,
10 и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.
11 Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.
12 Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.
13 Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;
14 но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.
15 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.
16 Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение>?
17 Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил <още> за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.
18 Какво повече може <да> Ти <рече> Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.
19 Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички <тия> велики дела.
20 Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.
21 И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?
22 Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.
23 И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.
24 Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.
25 Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери <сърцето си> разположено да се помоли пред Тебе.
26 И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;
27 сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си <го> благословил и ще бъде благословен до века.
18 След това Давид порази филистимците и ги покори, и отне Гет и селата му от ръката на филистимците.
2 Порази и моавците; и моавците станаха Давидови слуги и плащаха данък.
3 Давид още порази совския цар Ададезер в Емат, като <последният> отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.
4 Давид му отне хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пешаци и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, само че запази от тях за сто колесници.
5 И когато дамаските сирийци дойдоха за да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.
6 Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.
8 И от Тиват и от Хун, Ададезерови градове, Давид взе твърде много мед, от която Соломон направи медното море, стълбовете и медните съдове.
9 А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на совския цар Ададезер,
10 прати сина си Адорам при цар Давида за да го поздрави и да го благослови понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер <често> воюваше против Тоя. И <Адорам донесе със себе си> всякакви златни, сребърни и медни съдове;
11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика.
12 При това, Ависей, Саруиният син, порази осемнадесет хиляди едомци в долината на солта.
13 И постави гарнизони в Едом, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
14 Така Давид царува над целия Израил, и съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.
15 А Иоав, Саруиният син беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;
16 а Садок, Ахитововият син и Авимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Суса, секретар;
17 а Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха първенци около царя.
2 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?
5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,
10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.
11 Понеже Бог не гледа на лице.
12 Защото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.
17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
18 знаеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;
19 <ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
24 <Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
© 1995-2005 by Bibliata.com