The Daily Audio Bible

¹⁹ И от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.

²⁰ А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Силатай, военачалници на Манасиевите хиляди.

²¹ Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.

²² Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.

²³ И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово:

²⁴ от юдейците шест хиляди и осемстотин щитоносци и копиеносци, въоръжени за бой;

²⁵ от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой;

²⁶ от левийците, четири хиляди и шестстотин души;

²⁷ а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,

²⁸ и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника;

²⁹ а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом;

³⁰ от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом;

³¹ от половината Манасиево племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар;

³² от исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двестате им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед;

³³ от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да ги поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце;

³⁴ от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци;

³⁵ от данците, двадесет и осем хиляди и шестотин мъже, които можеха да се строят за бой;

³⁶ от Асира, четиридесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да я поставят в строй;

³⁷ а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, сто и двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.

³⁸ Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така и всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар.

³⁹ И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях.

⁴⁰ Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, - храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израил.

13 Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници;

² и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;

³ и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.

⁴ И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.

⁵ Тогава Давид събра целия Израил от египетския <поток> Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.

⁶ И Давид отиде с целия Израил във Ваала, <то ест>, в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.

⁷ И <като изнесоха> Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.

⁸ И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.

⁹ А когато стигнаха до Хидоновото {В 2 Цар. 6:6, Нахоновото.} гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.

¹⁰ И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.

¹¹ И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се казва и> до днес.

¹² И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?

¹³ Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.

¹⁴ И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.

14 Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

² И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

³ И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

⁴ И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

⁵ Евар, Елисуа, Елфалет,

⁶ Ногах, Нефег, Явия,

⁷ Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет.

⁸ А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

⁹ И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

¹⁰ Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

¹¹ И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

¹² И <филистимците> оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

¹³ И филистимците пак нахлуха в долината.

¹⁴ Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

¹⁵ И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

¹⁶ И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

¹⁷ И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен <да проповядва> благовестието от Бога,

² (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

³ за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

⁴ а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

⁵ чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да <привеждаме> в послушност към вярата <човеци> от всичките народи;

⁶ между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

⁷ до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

⁸ Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

⁹ Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

¹⁰ молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

¹¹ Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

¹² то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, <която е и> ваша и моя,

¹³ И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

¹⁴ Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

¹⁵ и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

¹⁶ Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

¹⁷ Защото в него се открива правдата, <която е> от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

¹³ Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

¹⁴ За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

¹⁵ Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

¹⁶ Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

¹⁷ Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

¹⁸ Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

¹⁹ Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

²⁰ Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).

⁴ Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

⁵ Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.