The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CEB. Switch to the CEB to read along with the audio.
18 От Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лък и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война.
19 И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците.
20 И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него.
21 И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци;
22 защото мнозина паднаха убити, понеже <изходът на> боя беше от Бога. И <заселиха се> на мястото им, <и там> живяха до пленението.
23 А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон.
24 И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Ядиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.
25 Но понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях,
26 затова, Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан<, гдето са и> до днес.
6 Левиеви синове бяха Гирсон {В ст. 16 и 17, Гирсом.}, Каат и Мерарий.
2 А Каатови синове: Амрам, Исаар {В ст. 22, Аминадав.}, Хеврон и Озиил;
3 а Амрамови чада: Аарон, Моисей и Мариам; а Ааронови синове: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.
4 Елеазар роди Финееса; Финеес роди Ависуя;
5 Ависуй роди Вукия; Вукий роди Озия;
6 Озий роди Зараия; Зараия роди Мераиота;
7 Мераиот роди Амария; Амария роди Ахитова;
8 Ахитов роди Садока; Садок роди Ахимааса;
9 Ахимаас роди Азария; Азария роди Иоанана;
10 Иоанан роди Азария (той е оня, който свещенодействуваше в храма, който Соломон построи в Ерусалим);
11 а Азария роди Амария; Амария роди Ахитова;
12 Ахитов роди Садока; Садок роди Селума {В гл.9:11, Месулам.};
13 Селум роди Хелкия; Хелкия роди Азария;
14 Азария роди Сараия; а Сараия роди Иоседека.
15 А Иоседек отиде в плен, когато Господ закара в плен Юда и Ерусалим чрез ръката на Навуходоносора.
16 Левиеви синове: Гирсом {В ст. 1, Гирсон.}, Каат и Мерарий.
17 А ето имената на Гирсомовите синове: Ливний и Семей.
18 А Каатови синове бяха: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил.
19 Мерариеви синове бяха: Маалий и Мусий. И ето семействата на левитите, според бащините им домове:
20 на Гирсона: негов син, Ливний: негов син, Яат; негов син, Зима;
21 негов син, Иоах {В ст. 42, Етан.}; негов син, Идо {В ст. 41, Адаия.}; негов син, Зара; и негов син, Етрай {В ст. 41, Етния.}.
22 Синовете на Каата: син му Аминадав {В ст. 2, 18, 38, Исаар.}; негов син, Корей; негов син, Асир;
23 негов син, Елкана; негов син, Авиасаф; негов син, Асир;
24 негов син, Тахат; негов син, Уриил; негов син, Озия; и негов син, Саул.
25 А Елканови синове: Амасай и Ахимот.
26 <А относно> Елкана: синовете на Елкана: негов син, Суфай {В ст. 36, Софония, Азария, Иоил.}; негов син, Нахат {В ст. 35, Суф.};
27 негов син, Елиав {В ст. 34, Той.}; негов син Ероам; негов син, Елкана.
28 А Самуилови синове: първородният <Иоил>, а вторият Авия.
29 Мерариеви синове: Маалий; негов син, Ливний; негов син, Семей; негов син, Оза;
30 негов син, Сама; негов син, Агия; негов син, Асаия.
31 И ето ония, които постави Давид над пеенето в службата в Господния дом, когато се намери трайно място за ковчега,
32 които слугуваха с пеене пред скинията, шатъра за срещане, докле Соломон построи Господния дом в Ерусалим, и стояха на службата си според чина си;
33 ето ония, които стояха с чадата си: от Каатови потомци - певецът Еман, син на Иоила, син на Самуила,
34 син на Елкана, син на Ероама, син на Елиила, син на Тоя {В ст. 26, Нахат.},
35 син на Суфа {В ст. 26, Суфай.}, син на Елкана, син на Маата, син на Амасая,
36 син на Елкана, син на Иоила, син на Азария, син, на Софония {В ст. 24, Саул, Озия Ериил.},
37 син на Тахата, син на Асира, син на Авиасафа, син на Корея,
38 син на Исаара, син на Каата, син на Левия, син на Израиля.
39 И брат му Асаф, който стоеше отдясно нему: Асаф, син на Варахия, син на Сама,
40 син на Михаила, син на Ваасия, син на Малхия,
41 син на Етния {В ст. 21, Иетрай.}, син на Зара, син на Адаия,
42 син на Етана, син на Зима, син на Семея,
43 син на Яата, син на Гирсома, син на Левия.
44 И братята им Мерариеви потомци, които бяха от ляво: Етан {В гл. 9:16, Иедутун.} син на Кисия {В гл. 15:17, Кусаия.}, син на Авдия, син на Малуха,
45 син на Асавия, син на Амасия, син на Хелкия,
46 син на Амсия, син на Вания, син на Самира,
47 син на Маалия, син на Мусия, син на Мерария, син на Левия;
48 и братята на левитите, които бяха определени за цялата служба в скинията на Божия дом.
49 А Аарон и потомците му принасяха принос върху олтара за всеизгарянето и върху кадилния олтар, <като определени> за цялата служба на пресветото място, и да правят умилостивение за Израиля, точно както заповяда Божият слуга Моисей.
50 И ето Аароновите потомци: негов син, Елеазар; негов син, Финеес; негов син, Ависуй;
51 негов син, Вукий; негов син, Озий; негов син, Зараия;
52 негов син, Мераиот; негов син, Амария; негов син, Ахитов;
53 негов син, Садок; и негов син, Ахимаас.
54 И ето жилищата им според заселванията им в пределите им: на Аароновите потомци от семейството на каатците (защото на тях падна <първото> жребие),
55 на тях дадоха Хеврон в Юдовата земя, с пасбищата около него.
56 Обаче, нивите на града и селата му дадоха на Халева Ефониевия син.
57 А на Аароновите потомци дадоха тия Юдови градове: Хеврон прибежищния <град>, Ливна с пасбищата му, Ятир, Естемо с пасбищата му,
58 Илен {В Ис. Нав. 21:15, Олон.} с пасбищата му, Девир с пасбищата му,
59 Асан {В Ис. Нав. 21:16, Аин.} с пасбищата му, и Витсемес с пасбищата му,
60 а от Вениаминовото племе, Гава с пасбищата му, Алемет {В Ис. Нав. 21:18, Алмон.} с пасбищата му, и Анатот с пасбищата му; всичките им градове, според семействата им, бяха тринадесет града.
61 И на Каатовите потомци, останали от семейството на племето, <дадоха се> с жребие десет града от половината Манасиево племе.
62 А на Гирсоновите потомци, според семействата им, от Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от Манасиевото племе във Васан <се дадоха> тринадесет града.
63 На Мерариевите потомци, според семействата им, <дадоха се> с жребие от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе дванадесет града.
64 Израилтяните дадоха на левитите тия градове и пасбищата им.
65 Дадоха с жребие тия градове, споменати по име, от племето на Юдовите потомци, и от племето на Симеоновите потомци, и от племето на Вениаминовите потомци.
66 А някои от семействата на Каатовите потомци получиха градове за притежанията си от Ефремовото племе.
67 Дадоха им прибежищните градове: Сихем с пасбищата му, в Ефремовата хълмиста земя; Гезер с пасбищата му,
68 Иокмеам {Виж. Ис. Нав. 21:22-39, дето някои от тия градове имат други имена.} с пасбищата му, Веторон с пасбищата му,
69 Еалон с пасбищата му, и Гетримон с пасбищата му,
70 а, от половината на Манасиевото племе, Анир с пасбищата му, и Вилеам с пасбищата му; <тях дадоха> на семействата на останалите Каатови потомци.
71 На Гирсоновите потомци <дадоха>, от семействата на половината Манасиево племе, Голан във Васан с пасбищата му, и Астарот с пасбищата му;
72 от Исахаровото племе Кедес с пасбищата му, Даврат с пасбищата му,
73 Рамот с пасбищата му и Аним с пасбищата му;
74 от Асировото племе, Масал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му,
75 Хукок с пасбищата му, и Роов с пасбищата му;
76 а, от Нефталимовото племе, Кедес в Галилея с пасбищата му, Амон с пасбищата му, и Кириатаим с пасбищата му.
77 А на останалите Мерариеви потомци <дадоха>, от Завулоновото племе, Римон с пасбищата му и Тавор с пасбищата му;
78 а оттатък Иордан при Ерихон, на изток от Иордан, <дадоха>, от Рувимовото племе, Восор в пустинята с пасбищата му, Яса с пасбищата му,
79 Кедимот с пасбищата му, и Мефаат с пасбищата му;
80 а, от Гадовото племе, Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му,
81 Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му.
26 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:
2 Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
3 а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
4 Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.
5 Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.
6 И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
7 до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!
8 Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.
11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
15 И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
17 като те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,
18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.
19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;
20 но проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.
21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
23 <сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.
24 Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.
26 Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.
28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!
29 А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.
30 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.
31 И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.
32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.
6 За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;
5 Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата <шеол> е заменена с} кой ще те славослови?
6 Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.
7 Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.
8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
© 1995-2005 by Bibliata.com