Old/New Testament

4 За първия певец на струнни инструменти. Давидов псалом. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми; Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор; Смили се за мене и послушай молитвата ми.

² Човешки синове, до кога <ще обръщате> славата ми в безчестие? <До кога> ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села).

³ Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си Своя угодник; Господ ще слуша, когато викам към Него.

⁴ Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете. (Села).

⁵ Принасяйте жертви на правда, И надявайте се на Господа.

⁶ Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си.

⁷ Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от <тяхната>, когато им се умножава житото и виното.

⁸ Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.

5 На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай Господи, думите ми; Внимавай на размишлението ми,

² Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля.

³ Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям <молитвата си> към Тебе, и ще очаквам.

⁴ Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,

⁵ Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;

⁶ Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.

⁷ Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм.

⁸ Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене.

⁹ Защото непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят.

¹⁰ Имай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе.

¹¹ Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе; Винаги ще се радват, защото Ти им си покровител; И ще ликуват в Тебе ония, които любят Твоето име.

¹² Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, Ще го покриеш с благоволение като с щит.

6 За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.

² Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.

³ Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?

⁴ Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;

⁵ Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата <шеол> е заменена с} кой ще те славослови?

⁶ Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.

⁷ Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.

⁸ Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;

⁹ Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.

¹⁰ Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.

¹⁶ А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

¹⁷ И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.

¹⁸ Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

¹⁹ Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

²⁰ Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

²¹ (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

²² И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

²³ Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

²⁴ Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

²⁵ нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

²⁶ направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

²⁷ за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

²⁸ защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

²⁹ И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

³⁰ Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

³¹ тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

³² А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

³³ И така Павел си излезе измежду тях.

³⁴ А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.