Old/New Testament

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;

² Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

³ Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

⁴ Не <е> така <с> нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.

⁵ Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;

⁶ Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

2 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

² Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:

³ Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

⁴ Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

⁵ Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>

⁶ Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

⁷ Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

⁸ Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

⁹ Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

¹⁰ Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

¹¹ Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

¹² Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

3 Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.

² Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села).

³ Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми.

⁴ С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия Си хълм. (Села).

⁵ <И> аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа.

⁶ Няма да се убоя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене.

⁷ Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите.

⁸ От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села).

17 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

² И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,

³ та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.

⁴ И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

⁵ Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.

⁶ Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

⁷ и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

⁸ И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

⁹ Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

¹⁰ А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

¹¹ И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.

¹² И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

¹³ Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

¹⁴ Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

¹⁵ А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.